Теодор Драйзер
Стоик (58)

ГЛАВА LIX

Когато Каупъруд се върна в Лондон, Беренис не на шега се изплаши от вида му. Той изглеждаше безкрайно уморен и бе доста отслабнал. Тя му се скара, че не си гледа здравето и че толкова малко се среща с нея.

— Скъпи Франк — започна Беренис ласкаво, — защо отдаваш на тези неща толкова време и енергия? Изглеждаш много напрегнат и неспокоен. Дали не трябва да те види лекар, и то да ти направи основен преглед?

— Мила Беви — каза той, като я прегърна през кръста, — не се безпокой. Знам, че се преуморявам, но скоро всичко ще свърши, в най-близко бъдеще, и няма вече да си блъскам главата над целия този бизнес.

— Но как се чувстваш, здрав ли си?

— Да, скъпа. Мисля, че ми няма нищо. Но тъкмо сега е много важно сам да следя как се развиват нещата.

Но още докато го казваше, се присви като от остра болка. Тя се хвърли към него с думите:

— Франк, какво има? Какво ти стана? За пръв път ли ти става така?

— Да, скъпа — отвърна Каупъруд. — И едва ли е нещо сериозно. Сигурен съм. — Той вече превъзмогваше болката. — Разбира се, трябва да има някаква причина. Защо не се обадиш на доктор Уейн да дойде да ме прегледа?…

При тези думи Беренис хукна към телефона.

Когато докторът пристигна, се стресна от измъчения вид на Каупъруд. Прегледа го, написа рецепта, която да бъде изпълнена веднага, и го помоли да дойде на следващия ден за основен преглед с изследвания. Каупъруд се съгласи. След около седмица го прегледаха и други двама много добри специалисти, извикани от Уейн. Тримата стигнаха до заключение, че Каупъруд страда от тежка болест на бъбреците, която много скоро може да доведе до трагичен край. Доктор Уейн нареди на Каупъруд да почива и да взима лекарства, които трябваше да спрат развитието на болестта.

Когато след няколко дни влезе за преглед в кабинета на доктор Уейн, Каупъруд заяви, че се чувствува много по-добре и апетитът му се е възвърнал.

— Там е работата, мистър Каупъруд — каза му доктор Уейн тихо, — че тази болест е много особена. Болката може да опре за известно време. Но това не означава, че пациентът се е излекувал или състоянието му се е подобрило. Болките се връщат и тогава специалистите често слагат категорично тежката си диагноза, обаче невинаги познават. Случва се пациентът да се закрепи и да живее години. Или пък състоянието му се влоши рязко и тъкмо за това тази болест е така трудна за лечение. Сигурно разбирате, че тъкмо по тази причина не бих могъл да ви кажа нищо определено, колкото и да искам.

Тук Каупъруд го прекъсна.

— Струва ми се все пак, че имате какво да ми кажете, доктор Уейн. Бих искал да знам каква точно диагноза са поставили специалистите. Добра, лоша, искам да я знам. Зле ли съм с бъбреците? Органично заболяване ли имам, такова, което ще ме довърши?

Доктор Уейн го погледна право в очите.

— Специалистите казаха, че ако не се преуморявате и почивате много, ще изкарате година, година и нещо. Може и по-дълго, ако полагате изключителни грижи за себе си. Имате хроничен нефрит или болестта на Брайт, мистър Каупъруд. Но както ви казах, и лекарят може да сгреши.

Каупъруд изслуша спокойно и мълчаливо този добре обмислен отговор, макар че за пръв път в живота си този човек с цветущо здраве научи, че е болен от нещо, което може да се окаже фатално. Смърт! Дават му не повече от година! Край на всичките му градивни усилия! Но щом така е писано, така и ще стане и той трябва да се стегне и да го приеме.

След като излезе от кабинета, Каупъруд се замисли не толкова за собственото си състояние, а за съдбата на тези, с които е бил свързан през живота си: Ейлийн, Беренис, Сипънс, сина си, Франк Каупъруд-младши, първата си жена Лилиан, Ана (сега мисис Уийлър) и тяхната дъщеря Лилиан Ана, която не бе виждал от години, но бе обезпечил за много време напред. Имаше и други хора, на които се чувствуваше задължен.

По пътя към Прайърс Коув същия ден той непрекъснато мислеше как да сложи в ред всичките си неща. Първо трябваше да направи завещанието си, въпреки че специалистите могат и да грешат. Да обезпечи всички, които са му били близки. После трябваше да се погрижи за скъпоценната си художествена галерия, която щеше да бъде открита за широката публика. И толкова много му се искаше да построи болница в Ню Йорк. Щеше да се опита да направи нещо и по този въпрос. След като реши какво се полага на всички наследници и на другите, които смяташе да облагодетелства, останаха достатъчно средства за една болница, където да се лекуват бедни хора, които няма къде другаде да отидат.

Освен това трябваше да се погрижи и за гробницата, която щеше да издигне за себе си и за Ейлийн. Щеше да се посъветвах архитект и да го накара да направи проект за красив и достоен мавзолей. Така ще компенсира на Ейлийн поне отчасти дългогодишното пренебрежение.

А Беренис? Очевидно не можеше да я спомене открито в завещанието си. Не искаше да я подлага на въпросите на любопитните журналисти и на хорската завист. Щеше да уреди нещата по друг начин. Вече й бе открил сметка в банката, а сега смяташе да превърне в налични пари част от своите облигации и акции от различни корпорации и да й прехвърли сумите. Така щеше да я обезпечи за дълги години напред.

Файтонът вече бе пристигнал в Прайърс Коув и тревожните му мисли бяха прекъснати от появата на Беренис, засмяна и нетърпелива да чуе какво са казали лекарите. Но Каупъруд остана верен на своя независим, стоически нрав и я заблуди:

— Нищо сериозно, скъпа — каза той. — Леко възпаление на пикочния мехур, вероятно от преяждане. Докторът ми написа рецепта и ме посъветва да не се преуморявам.

— Знаех си аз! Откога ти разправям. Трябва да почиваш повече, Франк, и да не работиш като вол.

Но Каупъруд бързо успя да смени темата.

— Щом работя като вол — каза той, — дали ми се полагат няколко пържени гълъбчета и от онова специално вино, за което говореше сутринта?

— О, ти си непоправим! Фени сега ще сложи масата. Ще обядваме на терасата.

Той я хвана за ръка с думите:

— Виждаш ли, бог пази честните и трудолюбивите…

Весели, хванати за ръка, те влязоха в къщата.