Теодор Драйзер
Стоик (65)

ГЛАВА LXVI

На борда на кораба Каупъруд се почувствува самотен, много самотен. За пръв път в живота си разбра, че нито той, нито някой друг знае нещо за живота или за неговия Творец. Защото усещаше, че е на прага на промяна, която ще повдигне пред него завесата на една велика и красива тайна, чакаща да му се разкрие.

Изпрати на доктор Джеймс телеграма да го посрещне на пристанището и веднага получи следния отговор: „Добре дошъл в Ню Йорк. Ще те чакам. Твой — Джеф от Монте Карло.“ Каупъруд се разсмя с глас. Тази нощ спа спокойно. Но преди да си легне, взе мастило и хартия и написа телеграма до Беренис, която пътуваше под името Катрин Трент на кораба „Крал Хокон“: „Дели ни само един ден, но той ми се струва по-дълъг от десет години. Лека нощ, вълшебнице, твоят дух е с мен и ме теши и успокоява.“

В неделя сутрин се събуди съвсем слаб. Прислужникът му помогна да се облече и той съзна, че силите му са доста намалели. Наложи се да остане целия ден в леглото, В началото спътниците му, Джеймисън, неговият помощник мистър Хартли и прислужникът Фредериксън, не се разтревожиха, защото решиха, че си почива. Но късно следобед той накара Джеймисън да извика корабния лекар, защото се почувствува съвсем зле. Доктор Камдън го прегледа и му каза, че е много болен, че температурата му е 39,7° и е добре личният му лекар да го чака сутринта на пристанището е „Бърза помощ“.

Джеймисън се зае да телеграфира на Ейлийн, че (мъжът й е много болен, че ще го натоварят от кораба на болнична кола, и поиска от нея указания как да действува по-нататък. Ейлийн веднага отговори, че тъй като сега в дома на мистър Каупъруд се прави ремонт и разширение, за да се увеличи картинната галерия, шумът и бъркотията там са твърде големи, затова е най-добре той да бъде закаран в „Уолдорф — Астория“, където ще му бъдат осигурени необходимите грижи и той ще се чувствува далеч по-удобно.

След като доктор Камдън облекчи пациента си с инжекция морфин, Джеймисън му прочете телеграмата на Ейлийн.

— Да, така е по-добре — каза Каупъруд едва-едва. — Запазете ми стая.

Плановете му се провалиха и мислите, които го измъчваха сега, можеха само да го уморяват. Къщата му! Галерията! Болницата, която искаше да изгради! Нали смяташе да се върне в Лондон и да продължи работата по метрото! Изведнъж му се отщя да мисли за каквото и да било друго освен за Беренис.

Така лежа до другата сутрин, когато корабът влезе в нюйоркското пристанище. По шума и суматохата той разбра, че вече пристигат.

Още преди това доктор Джеймс бе наел лодка, бе се качил на борда на „Императрица“ и бе обсъдил положението с доктор Камдън и Джеймисън. Чак тогава влезе в каютата на Каупъруд.

— Здравей, Франк! Аз съм Джеф! — обяви той. — И искам съвсем точно да знам как се чувстваш. Сега ще ти дам едно лекарство и ще ти мине. Ти не бери грижа. Остави на мен, на стария си другар от Монте Карло.

— Знаех си, че щом дойдеш, Джеф, всичко ще е наред — каза със слаб глас Каупъруд и стисна с обич ръката на доктора.

— Уредихме да те закарат в „Уолдорф“ с „Бърза помощ“ — продължи Джеймс. — Нали нямаш нищо против? Така ще е по-добре.

— Не — отвърна Каупъруд. — Нямам нищо против. Само гледай да ме опазиш от репортерите, поне до хотела. Не съм сигурен, че Джеймисън ще може да се оправи с тях.

— За това разчитай на мен, Франк. Аз ще се заема с тях. Ти сега само почивай и мълчи, а аз отивам да се погрижа за всичко.

В този миг влезе Джеймисън.

— Хайде, Джеймисън — каза доктор Джеймс. — Първата ни работа е да поговорим с капитана.

Двамата излязоха заедно.

След три четвърти час една линейка, която чакаше на улицата, влезе на заден ход в изход 4, който бе празен, макар че пътниците все още слизаха от кораба. Двама санитари с носилка последваха Джеймисън в каютата на Каупъруд и го натовариха в чакащата кола. Вратите се затвориха, чу се тромбата на линейката и тя отпътува, докато изненаданите репортери, които чакаха недалеч, започнаха да се питат възбудено:

— Ти знаеш ли нещо? Измамиха ни май. Кой беше?

Опитите им да разберат кой е бил толкова болен, че да бъде откаран с линейка, бяха неуспешни, докато един от тях не се сети, че познава една медицинска сестра на кораба. След като се върна, той им съобщи, че болният е бил самият Франк Алджърнън Каупъруд, известният финансист. Но от какво е болен? И къде са го закарали? Някой предложи да се обадят на мисис Каупъруд и неколцина веднага хукнаха към най-близките телефони, за да питат Ейлийн дали мъжът й е бил откаран от кораба „Императрица“ с линейка и ако това е вярно, къде е той сега. Вярно било, отговори Ейлийн, той наистина е бил болен. И е щял да бъде откаран в дома си, ако в момента сградата не била в ремонт — правели разширение, за да бъдат изложени новите картини и статуи, като цялата колекция след време щяла да стане собственост на град Ню Йорк. Засега мистър Каупъруд предпочел да се настани в „Уолдорф—Астория“. Там щял да получи необходимите грижи и спокойствие, които тя не можела да му осигури в къщи в момента.

В един часа същия ден новината за пристигането, болестта и възстановяването на Каупъруд излезе във всички следобедни вестници, макар доктор Джеймс да нареди на трите сестри да не пускат никого при болния без писмено разрешение от него.

Каупъруд се сети, че Беренис може да узнае за болестта му от вестниците и да се разтревожи, затова помоли доктор Джеймс да й изпрати следната телеграма на кораба: „Съобщенията за моята болест крайно преувеличени. Действай, както се разбрахме. Доктор Джеймс се грижи за мен. Ще ти каже какво да правиш. С обич — Франк,“

Въпреки лошата новина Беренис се утешаваше, че той все пак е бил в състояние да й телеграфира, за да я успокои. Но мисълта за неговата болест въпреки това я измъчваше. Каквото и да станеше, реши тя, мястото й беше до него.

Но привечер, като минаваше през големия салон, тя видя на таблото за съобщения следната новина: „Франк Каупъруд, прочутият американски финансист и железопътен магнат, собственик на лондонското метро, внезапно заболя на борда на кораба «Императрица» и бе откаран в «Уолдорф — Астория».“

Сломена и наскърбена от студените думи в черно и бяло, Беренис намери известно утешение само във факта, че той ще бъде в хотела, а не у дома си. Тя имаше запазен апартамент и можеше да се грижи за него. Разбира се, ако се засечеше с Ейлийн, щеше да бъде крайно неприятно както за нея самата, така и за Каупъруд. И все пак той й бе казал да отседне в хотела, значи бе намерил изход от това положение. Но колко опасно и двусмислено бе сега положението й! Колко различно от това в Прайърс Коув! Тя не знаеше ще й стигнат ли смелостта и силите, за да се справи с всичко. Но въпреки трудностите и опасностите чувствуваше, че трябва да е до него независимо от последиците. Защото той имаше нужда от нея и тя бе длъжна да му помогне.

Взела това решение, тя слезе на другата сутрин от кораба, мина през митницата, отиде в хотела и се настани там спокойно под името Катрин Трент. Но щом остана сама в апартамента си, се замисли. Какво да прави? Ейлийн може би сега бе при него. Но докато се чудеше какво да предприеме, доктор Джеймс й се обади и й съобщи, че Каупъруд иска да я види. Апартаментът му бе в номер 1020. Тя му благодари сърдечно и каза, че идва веднага. Доктор Джеймс добави, че макар сега Каупъруд да е вън от опасност, той все пак е наредил да не пускат никого освен нея — болният имал нужда от почивка и спокойствие за няколко дни.

Когато влезе в апартамента, Беренис завари Каупъруд да седи, облегнат на възглавници, много блед и някак отсъстващ. Но щом я видя, живна. Беренис се наведе и го целуна.

— Скъпи мой! Колко ми. е мъчно. Знаех си, че това пътуване ще те сломи. И аз не бях с теб! Но доктор Джеймс ми каза, че не е сериозно. От първия пристъп се оправи, защо не и от този, ако се пазиш. Ох, защо не мога да съм непрекъснато с теб. Скоро бих те поставила на крака!

— Беви, скъпа — каза Каупъруд, — само като те гледам, ми олеква. Ще уредим как да ме виждаш. Много шум се вдигна за моята болест и колкото по-малко те замесвам, толкова по-спокоен ще съм. Но аз обясних положението на Джеф. Той всичко разбира и ни съчувства. Нещо повече, ще намира време и възможност да те пуска при мен. Само от един човек трябва да се пазиш много. Знаеш кой. Но ти дръж връзка е доктор Джеймс и всичко ще мине добре, докато съм тук. Убеден съм.

— Толкова си смел, скъпи. За мен е такава радост да съм край теб. Ще бъда особено предпазлива. Обичам те и непрекъснато се моля за теб.

И тя се наведе и го целуна.