Теодор Драйзер
Стоик (43)

ГЛАВА XLIII

В характера на Беренис и Стейн имаше нещо много общо. Също като нея той бе по-податлив, отколкото Каупъруд, и не така практичен. В света на бизнеса изобщо не можеше да се мери с американеца, който там бе същинска звезда, но затова пък блестеше в една друга сфера, която бе особено важна за Беренис — в обстановката на изискан разкош, подчинен на тънкия му вкус. Тя веднага разбра що за човек е графът — достатъчно й беше да се разходят известно време вечерта и Стейн свободно да й разкаже някои неща за себе си. Също като Каупъруд той бе доволен от съдбата си и не желаеше нищо друго. Беше богат. В известен смисъл бе и способен. И имаше титла.

— Но аз не съм сторил нищо, за да спечеля или заслужа всичко, което имам — призна той в един момент.

— Напълно ви вярвам — каза Беренис през смях.

— Така става — продължи Стейн, уж не чул забележката й. — Светът е такъв, несправедлив, дава на едни всичко, а на други — нищо.

— Съгласна съм с вас — отвърна Беренис, изведнъж станала сериозна. — В живота има толкова съдбовни и нелепи неща, а участта на хората е или красива, или ужасна, или срамна, или отвратителна, или…

Стейн продължи да й разказва за себе си. Баща му искал той да се ожени за дъщерята на един негов приятел, също граф. Но, както се изрази графът, двамата не се привличали достатъчно. А по-късно, в Кембридж, решил да не бърза с женитбата, за да опознае по-добре живота.

— Но работата е там — каза той, — че вече, изглежда, свикнах да пътувам. А междувременно отскачам и до Лондон, Париж, Трегасол и Прайърс Коув, когато нямам наематели.

— Мен друго ме учудва — какво може да прави един млад ерген с толкова много имения — каза Беренис.

— Те ми служат за развлечение, главно да устройвам вечери и балове — отвърна той. — У нас така е прието, както вече сигурно сте забелязали. Не може без тях. Но наред с другото аз работя, понякога много напрегнато.

— Заради самото удоволствие от работата?

— Да, заради това. Във всеки случай така си запазвам вътрешното спокойствие и равновесие, което е доста здравословно.

И Стейн й разви любимата си теория, че едната титла нищо не значи, ако човек няма и лични постижения. Освен това сега светът се интересувал най-вече от хората, които работят в сферата на науката и икономиката, а той се увличал главно от икономика.

— Но аз исках да ви говоря не за това — каза Стейн в заключение, — а по-скоро за Трегасол. За щастие имението е в пустош и е твърде далеч, затуй всяка вечеря или бал там трябва да се организират отрано. За разлика от Лондон, където е съвсем друго, и затова често го ползвам за убежище.

Беренис веднага почувствува, че Стейн се опитва да установи по-приятелски отношения с нея. Сигурно беше за предпочитане тя да сложи край на всичко още сега, да прекрати всякакво по-нататъшно сближаване. И все пак не й се искаше да скъсва връзките си с човек, който като нея има такива широки възгледи за живота. Беренис дори си помисли, като го гледаше да върви до нея, дали, ако му каже какви са истинските й отношения с Каупъруд, той няма да пренебрегне предразсъдъците си и да запази почтителното си отношение. Защото в края на краищата сега Стейн имаше делови връзки с Каупъруд, уважаваше го достатъчно, за да уважава и нея.

Същевременно Стейн истински я привличаше. И Беренис реши да отложи този разговор. Но на другата сутрин, скоро след изгрев слънце, те се срещнаха за закуска и езда и продължиха темата си. Той подчерта, че заминава за Трегасол не само за да си почине няколко дни, но и да обмисли на спокойствие някакви свои много важни финансови въпроси.

— Знаете ли, здравата се захванах за работа във връзка с проектите за метрото на вашия настойник — довери й Стейн. — Сигурно ви е известно, че той осъществява една много сложна програма, за която му е необходима моята помощ. И аз искам да си помисля дали наистина мога да му бъда полезен.

Стейн замълча, сякаш, за да види дали тя иска да му каже нещо.

Но Беренис, която яздеше край него, бе решила да не споделя мнението си. Затова каза:

— Мистър Каупъруд може да ми е настойник, но неговите финансови дела са тайна за мен. Аз се интересувам повече от красивите неща, които могат да се придобият с парите, отколкото от самото им печелене.

И тя му се усмихна несигурно. Стейн дръпна юздата за миг спря до нея и възкликна:

— Боже господи, та вие мислите точно като мен. Понякога се чудя защо изобщо се занимавам с практически дела, след като обичам истински само красотата. И често този въпрос не ми дава мира.

Тук Беренис отново видя огромната разлика между Стейн и своя агресивен и безжалостен любим. Любовта към изкуството и красотата у Каупъруд само смекчаваше финансовия му гений и жаждата за власт. А у Стейн чувството за прекрасното преобладаваше над всичко останало. И макар и двамата да бяха необикновени личности и богаташи, Стейн притежаваше нещо, което Каупъруд никога нямаше да има: титла и съответно положение в обществото. На Беренис ш бе интересно да ги сравнява, още повече като виждаше какво дълбоко впечатление прави на Стейн, Един английски аристократ и до него Франк Каупъруд, американският финансист и магнат, собственикът на градски трамвайни линии.

Докато яздеше под дърветата петнистата сива кобила, тя си представи, че е лейди Стейн. Можеше дори да им се роди син, наследник на графската титла. Но веднага, уви, се сети за майка си, небезизвестната Хати Стар от Луисвил, както и за собствените си нередни отношения с Каупъруд, които всеки момент можеха да се разчуят и да последва скандал. Беренис не трябваше да забравя за Ейлийн, а ако Каупъруд се разгневеше, щеше да й стане враг, един гениално изобретателен и отмъстителен враг. И така — краткото й вълнение се разсея като мъгла под безпощадните лъчи на действителността. За миг тя дори изстина, съзнавайки цялата сложност на положението си, но само секунда по-късно Стейн й каза нещо много утешително:

— Ще разрешите ли да ви заявя, че блестящият ви ум не отстъпва на красотата ви?

И въпреки тъжното си настроение Беренис му махна весело е ръка.

— Че защо не? Нима очаквате да се откажа от нещо, което не заслужавам?

Тя заинтригуваше Стейн все повече и повече и той бе все по-склонен да мисли, че в отношенията й с Каупъруд няма нищо нередно. Защото американецът беше на петдесет и пет или шестдесет години, а Беренис изглеждаше на не повече от осемнадесет-деветнадесет. Може би му беше незаконна дъщеря. От друга страна, нима не бе възможно при тази й младост и красота Каупъруд да се надява да я спечели с подаръци и внимание, с които да обсипва майката и дъщерята? Защото Стейн много внимателно наблюдаваше мисис Картър и усещаше в нея нещо, което не можеше да си обясни. Тя очевидно бе майка на момичето, защото двете много си приличаха. Стейн бе озадачен. Но сега най-много му се искаше да заведе Беренис в Трегасол и чудейки се как да го постигне, й каза:

— За едно нещо непременно трябва да ви поздравя, мис Флеминг, че имате такъв блестящ настойник. За мен той е изключително способен човек.

— Да, така е — съгласи се тя. — Интересно, че вие ще работите с него или поне замисляте нещо такова.

— Впрочем — попита той, — да знаете кога ще се върне от Америка?

— Последното му писмо е от Бостън — отвърна Беренис. — А имаше и много работа в Чикаго и другаде. Всъщност не знам кога смята да се връща.

— Надявам се, че тогава ще имам удоволствието да ви поканя и двамата — каза Стейн. — Но не забравяйте за Трегасол. Трябва ли да чакаме завръщането на мистър Каупъруд?

— Да, във всеки случай поне три-четири седмици. Майка ми не се чувствува добре и най-много й се иска да остане тук и да си почива.

Беренис му се усмихна окуражително, защото знаеше, че ако Каупъруд се върне или ако тя има време да му пише и телеграфира, посещението може да се уреди. На нея самата ужасно й се искаше да приеме поканата. А ако тя бъде в добри отношения със Стейн, след като Каупъруд й го разреши, въпреки че отсъства, това щеше да помогне на деловите му работи. Беренис реши да му пише незабавно.

— А как смятате, ще бъде ли възможно след две-три седмици? — попита Стейн.

— Сигурна съм. Не се и съмнявам, че ще прекараме чудесно.

Стейн бе принуден да приеме радушно това предложение за съвместно гостуване. Защото съвсем очевидно бе, че на тази млада и красива американка не й трябват нито той, нито Трегасол, нито високопоставените му познати. Тя бе независима личност, свикнала да постъпва както смята за добре, и той трябваше да се съобрази с това.