Теодор Драйзер
Стоик (46)

ГЛАВА XLVI

Но не беше лесно да се отърве от Лорна. И тя като Беренис или Арлет Уейн, или Каролайн Ханд, или която и да е друга от някогашните му чаровници бе пълна е хитрости. Твърде ласкателно бе да я ухажва самият Каупъруд, за да го остави да си отиде без борба.

— Дълго ли ще останеш в Лондон? Ще ми пишеш ли често? Няма ли да си дойдеш за Коледа? Или поне до февруари? Вече се знае, че ще останем цялата зима в Ню Йорк. Дори се говори след това да заминем за Лондон. Ще се радваш ли, ако пристигнем там?

Тя се бе сгушила на коленете му и тихичко му шепнеше в ухото. Добави, че ще се съобразява с Ейлийн и деловите му работа в Лондон и няма да му се натрапва също както в Ню Йорк.

Но Каупъруд, който не забравяше Беренис и Стейн, бе на друго мнение. Вярно, че Лорна бе същинско тържество на плътта, но като духовност, такт и ум, като поведение в обществото не можеше да се мери с Беренис и той вече усещаше разликата. Трябваше да сложи край, и то незабавно.

Въпреки че след онова писмо на Беренис за посещението на Стейн и за намека й, че би отишла в Трегасол, бе пратил няколко писма и телеграми, тя му отвръщаше с мълчание. Така той постепенно разбра, че причината вероятно е статията в „Таун Топикс“. Почти инстинктивно реши да не пише повече, а да замине, и то веднага.

И така една сутрин, след като бе прекарал нощта с Лорна и тя се обличаше за някакъв официален обяд, Каупъруд направи първата крачка към отстъплението:

— Лорна, трябва да поговорим. Знаеш, предстои ни да се разделим и аз да се върна в Англия.

И той й разказа всичко както си беше, без да назовава Беренис по име. От време на време Лорна се опитваше да го прекъсне, но той не обръщаше внимание на нейните въпроси и възражения. Да, има друга жена. И щастливата му връзка с нея е най-необходимото и важно нещо в живота му в този момент. Не трябва да се забравя и за Ейлийн и за особените условия, при които той ще действува в Лондон. Лорна не бива да си мисли, че връзката им ще продължи вечно. Всичко беше много хубаво. Все още е. Но…

И макар очите й да се пълнеха със сълзи и тя да се опитваше да каже по нещо, Каупъруд се държеше така, сякаш крал се разделя с фаворитката си, която вече му е омръзнала. Лорна седеше смразена, наранена, дълбоко уязвена и объркана. Нима бе възможно всичко да свърши толкова бързо? Но като поглеждаше Каупъруд, разбираше, че е така. И наистина нито веднъж през всичките им нощи заедно той не й бе казал, че я обича силно или че това никога няма да свърши. Не беше човек, който казва такива неща. И все пак, след като бе толкова красива и талантлива, й се струваше, че никой мъж, изпитал такова блаженство, нито дори Каупъруд не би имал сили да я остави. Как можеше да й предлага такова нещо? Франк Каупъруд, чичото на майка й, с когото бяха една плът и кръв, при това и любовници!

Но Каупъруд стоеше пред нея властен, решителен, хладнокръвен любим и палач едновременно, и й казваше, че тях, разбира се, ги свързва кръвно родство, а и той изпитва известна обич към нея, така че те няма да си станат чужди. На все пак се налагало да замине.

Така и стана, само дето през няколкото дни, докато се готвеше да замине, ще не ще, водеше дълги разговори, в които тя го убеждаваше, че трябва да продължат да се виждат вече като роднини и че няма да му се меси в живота. Той отвръщаше, че ще види, А Каупъруд непрекъснато си мислеше за Беренис. Познаваше я добре и смяташе, че въпреки историята с Лорна тя няма да го напусне, но няма и да се чувствува така задължена към него, тъй че той ще се лиши от приятелската й подкрепа и сърдечна привързаност. Не трябваше да се бавя нито миг повече, защото Беренис безспорно не зависеше от него. Налагаше се да се сдобри с нея възможно най-бързо.

След като направи всички необходими приготовления, Каупъруд реши да каже на Ейлийн, че се завръщат в Лондон. Една вечер, докато влизаше в къщи и тъкмо се канеше да говори с нея, срещна Толифър, който си тръгваше. Поздрави го любезно и като се осведоми как прекарва времето си в Ню Йорк, спомена нехайно, че след ден-два те с Ейлийн се връщат в Лондон. За Толифър бе пределно ясно, че той също трябва да отплава. Новината го зарадва. Сега вече можеше да се върне в Париж и вероятно в обятията на Маригоулд Брейнърд.

Но колко ловко и леко този човек уреждаше нещата си! Развличаше се с Лорна в Ню Р1орк и с коя ли още не в чужбина и изведнъж нареждаше на Ейлийн, а и на него самия, да заминат за Лондон или за Европа! И то със същото невъзмутимо изражение, което бе направило на Толифър такова силно впечатление при първата им среща. Докато той, Толифър, след тази неочаквана заповед трябваше да се откаже от всичките си планове тук и да замине, за да може онзи,, другият, да се наслаждава на живота и уверено и бързо да получава всичко, което донска.