Теодор Драйзер
Стоик (49)

ГЛАВА XLIX

По-късно в спалнята Каупъруд продължи да й изтъква, че е най-разумно да продължат да играят ролите си на настойник и повереница.

— Както виждаш, Беви — каза й той, — Стейн и другите вече свикнаха да гледат така на нас.

— Какво се опитваш да разбереш — дали смятам да те напусна ли? — попита тя.

— Да, разбира се, мина ми през ума. Този Стейн е в състояние да ти предложи, каквото си пожелаеш.

Каупъруд седеше на ръба на леглото. Лунната светлина проникваше през щорите и слабо осветяваше стаята. Беренис седеше в леглото, облегната на възглавници, и пушеше.

— Не толкова, колкото можеш ти, стига да поискаш — отвърна тя. — Но щом те интересува, ще ти кажа, че не мисля за нищо друго освен за проблема, който ти ми натрапи. Ние имахме споразумение, което ти наруши. Какво очакваш от мен при тези обстоятелства? Да ти дам пълна свобода и да не искам нищо в замяна?

— Не искам нищо, което ще е неприятно или неизгодно за теб — каза твърдо Каупъруд. — Просто предлагам, ако Стейн наистина те интересува, да продължим по някакъв начин като настойник и повереница, докато не се утвърдиш в новото си положение. От една страна — продължи той съвсем искрено, — много бих се радвал да те видя установена, вече жена на човек като Стейн. Но, от друга страна, нали правихме някакви планове за метрото, а без тебе, Беви, може да загубя интерес. Може да ги изпълня, а може и да се откажа. Зависи от настроението ми. Сигурно си мислиш след тази история с Лорна Меърис, че винаги мога да си направя живота приятен. Но не е така. Както ти казах, тя беше просто случаен епизод, чувствено увлечение и толкова. Ако ти беше дошла в Ню Йорк с мен, това нямаше да се случи. Но след като е факт, остава ни само едно — да постигнем някакво приемливо споразумение. Ти кажи какво да бъде.

Той стана и отиде да си търси пура.

Беренис се обърка. Въпросът му бе прекалено прям. Тя го обичаше, и то много. Проблемите му, кариерата му й бяха едва ли не по-важни от собствените й работи. Но трябваше да помисли и за своя живот, и за своето бъдеще. Защото когато станеше на тридесет и пет или четиридесет години, той едва ли щеше да е с нея. Беренис лежеше и мислеше, а Каупъруд чакаше. Много скоро му отговори, макар и не без тежки предчувствия. Да, ще продължи с него, поне засега. Защото нито той, нито тя могат да предвидят какво ще му хрумне в бъдеще.

— За мен ти си единствен, Франк — заяви тя. — Няма друг като теб на света. Вярно, граф Стейн ми харесва, но аз дори не го познавам достатъчно добре. Засега е смешно дори да мисля за него. И все пак той е интересен мъж, дори обаятелен. И ако ти и занапред смяташ да ме държиш в задния двор на живота си, ще бъде доста непрактично от моя страна да го пренебрегвам, в случай че той действително има намерение да се жени за мен. От друга страна, и през ум не ми минава да разчитам на теб. Ще останем заедно, разбира се, и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да осъществим плановете си. Но то ще е само защото разчитам изцяло на себе си. Ще ти даря своята младост, идеали, възторзи, любовта си, като не очаквам нищо в замяна.

— Беви! — възкликна той, поразен от истинността на думите й. — Не е така.

— Добре, докажи ми, че не е. Ако продължа е теб, както и смятам да направя, какво ще стане?

— Признавам, че поставяш сериозен въпрос — каза Каупъруд и седна на стола срещу леглото, — Аз съм по-стар от теб и ако останеш с мен, рискуваш много — разкрият ли връзката ни, всички ще ти обърнат гръб. Това безспорно е така, Едно мога да ти оставя — пари — и независимо какво ще решим тази вечер, аз ще се погрижа да те осигуря така, че да живееш в разкош до края на живота си, ако се разпореждаш с тях разумно.

— О, знам — каза Беренис. — На всички е известно, че държиш ли на някого, щедростта ти няма граници. Не се и съмнявам в това. Друго ме тревожи — че не ме обичаш истински. И доста вероятно е не само да остана без любов, но и по-нататък да заплатя скъпо за обичта си към теб.

— Разбирам те, Беви. Повярвай ми, отлично те разбирам. И нямам право да искам от теб да сториш за мен повече, отколкото смяташ, че трябва. Прави това, което ще е най-добре за теб. Но ти обещавам, скъпа, че ако продължиш с мен, ще се опитам да ти бъда верен. А ако някога решиш, че трябва да ме оставиш и да се омъжиш за друг, обещавам ти да не ти преча. Това е всичко, което исках да ти кажа. Знаеш, че много те обичам, Беви. Ти за мен си не само единствената .любима, но и обично дете.

— Франк! — тя го извика при себе си. — Знаеш, че не мога да те оставя. Не е възможно, във всеки случай духом.

— Беви, милото ми момиче! — и той я взе в прегръдките си. — Толкова е хубаво, че пак си с мен!

— Трябва да решим още един въпрос, Франк — каза тя спокойно, като приглаждаше разрешените му коси. — За тази покана за яхтата. Какво ще кажеш?

— Още не знам, скъпа, но щом Стейн се е увлякъл по теб, едва ли ще е враждебно настроен към мен.

— Негодник! — разсмя се Беренис. — На света не се е раждал такъв закоравял злодей…

— Не е вярно. Аз съм просто един млад и амбициозен американски бизнесмен, който се опитва да си проправи път сред английската финансова джунгла! Утре ще поговорим за поканата. Сега искам да си приказваме за теб, само за теб…