Теодор Драйзер
Стоик (19)

ГЛАВА XIX

В тази ситуация в кантората на Елвърсън Джонсън влизат господата Джаркинс и Клурфейн с молба да разговарят с мистър Джонсън по някакъв много важен въпрос. Отнасяло се до господата Грийвс и Хеншоу, които неотдавна били в Ню Йорк, както сигурно е известно на мистър Джонсън, за да разговарят с техния клиент мистър Франк Каупъруд, когото мистър Джонсън естествено знае.

Мистър Джонсън призна, че е чувал за него. А с какво може да услужи на господата?

Беше една от най-хубавите пролетни утрини в Лондон. Слънчевите лъчи се изливаха по каменната римска настилка. Когато посетителите влязоха, Джонсън тъкмо ровеше в тесте документи по едно дело за нанесени щети срещу компанията Сити — Южен Лондон. Беше в добро настроение, тъй като денят бе топъл и ясен, акциите на Районната линия леко се бяха повишили, а и сериозната реч, която бе държал предишния ден пред Международната методистка лига в Епуърт, бе спомената в няколко сутрешни вестника.

— Ще бъда възможно най-кратък — започна Джаркинс. Облечен в сив костюм, сива копринена риза, ярка връзка в синьо и бяло, с бомбе и бастун в ръка, той оглеждаше Джонсън с любопитство, като накрая реши, че задачата му няма да е лека. Джонсън очевидно бе твърде вещ в работата си.

— Вие сигурно разбирате, мистър Джонсън — продължи Джаркинс с възможно най-благата усмивка, — че ние не сме упълномощени от мистър Каупъруд да ви направим тази визита. Но вероятно все пак схващаме нейната важност. Както знаете, Грийвс и Хеншоу са свързани с Електротранспортната компания, а доколкото ми е известно, вие сте неин юрисконсулт.

— Един от нейните юрисконсулти — поправи го Джонсън предпазливо. — Но те от доста време не са се обръщали към мен.

— Така, така — отвърна Джаркинс, — и все пак ми се струва, че ще се заинтересувате. Тъкмо нашата фирма свърза Грийвс и Хеншоу с мистър Каупъруд. Както ви е известно, мистър Каупъруд е изключително богат. Финансирал е всякакъв вид транспорт в Америка. Разправят, че бил ликвидирал чикагските си предприятия за най-малко двадесет милиона.

Като чу тази сума, мистър Джонсън наостри уши. Транспортът си е транспорт — в Чикаго, Лондон или другаде, — а човек, който разбира от него дотам, че да измъкне двадесет милиона, сигурно много добре знае какво иска. Джаркинс веднага забеляза интереса му.

— Може и да е така — блъфира Джонсън малко сухо, като си даде вид, че това не го интересува особено, — но какво общо имам аз? Не забравяйте, че съм просто един от юрисконсултите на Електротранспортната компания и изобщо не съм свързан нито с мистър Грийвс, нито с мистър Хеншоу.

— Но вие се интересувате от Лондонската подземна железница като цяло или поне така ми каза мистър Клурфейн — настоя Джаркинс. — Или по-точно — добави той дипломатично, — представлявате хора, които са заинтересовани от развитието на този транспорт.

— Позволих си да кажа на мистър Джаркинс — намеси се Клурфейн, — че вие, мистър Джонсън, се споменавате във вестниците като представител на акционерните дружества Метрополитън и Районната линия, а също така и Сити — Южен Лондон и Централната лондонска линия.

— Вярно е — отвърна Джонсън на пръв поглед спокойно и уверено. — Аз наистина съм представител на тези компании. Но не разбирам какво се иска от мен. Ако се отнася до покупко-продажба на нещо, свързано с линията Чаринг Крос — Хампстед, не съм човекът, към когото трябва да се обърнете.

— Нека да ви обясня — настоя Джаркинс, като се наведе към Джонсън., — Въпросът стои така: мистър Каупъруд ликвидира всичките си трамвайни предприятия в Чикаго и няма да има с какво да се занимава. Но той не е човек, който може да седи със скръстени ръце. Както знаете, работил е в Чикаго повече от двадесет и пет години. Не че търси къде да си вложи капитала, не. Това го разбраха и господата Грийвс и Хеншоу. Те се свързаха с него чрез нашата кантора „Джаркинс, Клурфейн и Рандолф“. Мистър Клурфейн оглавява лондонския ни отдел.

Джонсън кимна, като вече слушаше много внимателно.

— Разбира се — продължи Джаркинс, — нито мистър Клурфейн, нито аз сме упълномощени от мистър Каупъруд да говорим от негово име. Но сме убедени в едно: сегашното положение с Лондонското метро е такова, че ако подходящ човек му го изложи по подходящ начин, резултатите могат да бъдат от полза за всички заинтересовани. Защото аз знам със сигурност, че мистър Каупъруд отхвърли предложението за линията Чаринг Крос не защото смяташе, че няма да е рентабилна, а защото не му бе предложен контролният пакет — нещо, на което той винаги държи. А освен това тя му се стори само едно късо разклонение, което не е пряко свързано с цялата подземна мрежа, и в такъв случай може да се експлоатира като малко обособено предприятие. А той се интересува от лондонската железница като цяло.

Тук гласът на Джаркинс стана съвсем ласкав.

— Попитах мистър Клурфейн — каза той меко — кой е човекът, който знае най-много за лондонската подземна мрежа и ще разбере колко е важно да въвлечем в нея Каупъруд. Защото, ако правилно схващаме положението — и тук той погледна мистър Джонсън почти зловещо, — дошло е време да се обедини и модернизира цялата система, а много добре се знае, че мистър Каупъруд е гений в областта на транспорта. Той скоро ще пристигне в Лондон и ние смятаме, че е добре с него да се срещне някой, който да му внуши колко ни е необходим човек като него. А ако вие не искате да се занимавате с този въпрос, мистър Джонсън — Джаркинс си мислеше за Стейн и връзките, които разправяха, че имал, — то тогава може би познавате някой, който ще се заинтересува, и ще ни го посочите. Разбира се, ние сме борсови посредници и бихме искали да въвлечем мистър Каупъруд, за да си получим комисионата, което е неизбежно в сделки като тази.

Джонсън седеше на бюрото си и не гледаше нито Джаркинс, нито Клурфейн, Взираше се в пода.

— Хм — започна той. — Мистър Каупъруд е американски милионер. Има огромен опит в строежа и експлоатацията на трамвайните линии и естакади в Чикаго и другаде, доколкото знам. Смятате, че аз съм човекът, който да го привлече към решаване на проблема с Лондонското метро. И ако го направя, ще трябва да ви платя или да уредя да ви се плати за това, че сте осигурили помощта на мистър Каупъруд за неколцина лондончани, които искат да натрупат печалби от транспорта.

Той погледна към тях с вдигнати вежди, а Джаркинс го наблюдаваше с многозначително изражение, но не благоволи да каже нищо.

— Признавам, действате много практично — продължи Джонсън — и не се съмнявам, че ще има хора, които ще спечелят, както и други, които ще изгубят. Проблемите на Лондонското метро са твърде големи. Твърде много линии вече са проектирани, трябва да се съгласува работата на твърде много компании; твърде много концесии вече са в ръцете на предприемачи и посредници, които нямат пукнат грош. — И той ги погледна мрачно. — Ще са необходими страшно много пари, милиони лири, не по-малко от двадесет и пет милиона според мен. — Джонсън притисна унило длани; толкова тежко финансово бреме бе всичко това. — Разбира се, тук сме чували за мистър Каупъруд. Ако не греша, срещу него бяха отправени ред обвинения в Чикаго. Но признавам, че те няма да попречат на изпълнението на такова голямо обществено дело, каквото вие предлагате, господа. И все пак не трябва да се забравя за консерватизма на английското общество…

— О, имате предвид политическите обвинения срещу финансовите му похвати, в Чикаго — прекъсна го дръзко Джаркинс. — То си беше чиста политика, скалъпиха ги съперниците му във финансите, защото му завиждаха за успехите.

— Знам, знам — прекъсна го мистър Джонсън все така мрачно. — Хората от финансовите кръгове навсякъде по света естествено разбират, че това са хватки на конкуренцията. Но все пак тук той ще срещне съпротива. Защото ние сме едно консервативно островче, което не пуска нищо чуждо. Не ни харесва някой да дойде отнякъде си и да ни оправя работите. Но както чувам, мистър Каупъруд е много способен и находчив човек. Не мога да кажа дали ще се намерят хора, които да се съюзят с него. Определено знам, че малцина, ако изобщо има такива, ще го оставят сам да се разпорежда с финансите на една система, за каквато говорите — тук Джонсън стана и изтупа от панталоните и жилетката си несъществуващи прашинки; — Твърдите, че отхвърлил предложението на Грийвс и Хеншоу? — добави той.

— Да — отвърнаха в един глас Джаркинс и Клурфейн.

— А какви бяха техните условия?

Джаркинс му обясни.

— Ясно, ясно. Значи са искали да задържат договора си и петдесет процента. Е, ще ми трябва време да си помисля и да се посъветвам с някои от сътрудниците си и чак тогава ще мога да ви кажа своето мнение. Но — добави той — може би си струва някои от най-големите притежатели на акции да поговорят с него, когато пристигне.

Джонсън вече бе осъзнал, че Каупъруд изпраща тези двамината да опипат почвата. Същевременно се съмняваше, че Каупъруд, който, макар и богат, е американец, ще съумее да измъкне от сегашното управление дори и петдесет процента. Ще му бъде изключително трудно да навлезе в тази област. Същевременно, като се има предвид колко много бяха вложили те двамата със Стейн за това дело, как сега Чаринг Крос отново ще им натежи, като я върнат на Електротранспортната компания, и ще донесе нови загуби на вложителите, и…

Той се обърна към двамата с тон, с който очевидно приключваше разговора:

— Ще обмисля този въпрос, господа. Обадете ми се пак, да речем, идния вторник или сряда, и ще ви кажа окончателно дали мога да направя нещо за вас.

И с тези думи Джонсън пое към вратата, като звънна на момчето от кантората да изпрати посетителите. Щом те си излязоха, той се приближи до един от прозорците и погледна към древния двор, който априлското слънце продължаваше да огрява. Имаше навика, когато се замисли, да опира с език страната си и да притиска дланите си една в друга, сякаш се моли, но с пръстите надолу. Поостана така известно време, вперил поглед навън.

Вече на улицата Клурфейн и Джаркинс си разменяха възклицания:

— Чудесно! Много е хитър… но явно клъвна… това е изход за тях, стига да могат да го разберат…

— Но тая чикагска история! Знаех си, че ще излезе наяве! — възкликна Джаркинс. — Все така става… това, не е лежал в затвора… и слабостта му към жените… като че ли има някакво значение за работата.

— Нелепо! Невероятно нелепо! — добавяше Клурфейн.

— И все лак ще трябва да вземем мерки. Да обработим пресата — каза Джаркинс.

— Едно нещо ще ви кажа — заключи Клурфейн. — Ако някои от местните богаташи имат делова работа с Каупъруд, те скоро ще прекратят всякакви нежелани публикации. Нашите закони са различни от вашите. Тук колкото повече истина има в някой скандал, толкова по-клеветнически го обявяват. И става опасно да заявиш нещо, което най-големите не искат да се разчува. У вас явно е тъкмо обратното. Но аз познавам повечето редактори на финансовите рубрики, в тукашните вестници и ако се наложи нещо да се потули, смятам, че мога да го уредя.