Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трилогия на желанието (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stoic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и разпознаване
NomaD (2008)

Издание:

Издателство на БКП, 1990

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА XXXII

Обедът в хотел „Браун“ се оказа съдбоносен не само за Джонсън и за хората, чиито интереси представяше, но и за Каупъруд и за всичко, което той се опитваше да постигне, макар че тогава и двамата не го съзнаваха напълно.

Както Каупъруд много скоро разбра, Джонсън останал доста недоволен от директорите и акционерите на двете компании и въпреки първоначалния си възторг сега се опитвал да държи курс по средата, докато разбере какво точно смята да предложи американецът. И все пак Каупъруд с доволство установи, че поради перспективите за големи доходи от метрото Джонсън е готов, ако е възможно, да застане на негова страна. А тъй като се стремеше да възстанови репутацията си в обществото и във финансовите кръгове, той бе решен да му даде тази възможност. В началото го попита съвсем открито с какви трудности би се сблъскал един чужденец, решил да се заеме с такова дело.

Успокоен от тази откровеност, Джонсън обрисува положението не по-малко искрено. Дори говореше с Каупъруд така, все едно че обсъжда със Стейн своята собствена позиция, като му даде да разбере, че намира работодателите си за упорити и дори тъпоумни, понеже не отчитат големите обществени и икономически промени, които стават в страната бавно, но сигурно. До този момент, каза той, те нямат трезва, реална представа за това, какво трябва да направят. А сегашният им интерес към метрото е събуден по-скоро от завист към един чужденец, отколкото от някакво умно намерение да намерят разрешение на въпроса. Жалко, но факт. И колкото и да му се иска да се присъедини към Каупъруд и неговия безспорно разумен проект, ръцете му са вързани, защото ако той, юрисконсултът на Метрополитън и Районната, бъде заподозрян в съдействие на един чужденец, решен да вземе в ръцете си лондонското метро — независимо че така пази интересите си като акционер, — срещу него ще се надигне такъв вой, че ще загуби сегашните си важни връзки, няма да има възможност да направи нищо и въобще ще се окаже в доста затруднено положение.

И все пак, подчерта Джонсън, нашествието на Каупъруд е напълно законно и от чисто практическа гледна точка това е най-правилният подход. По тази причина той е готов да му помогне, стига да може. Но за целта трябва да се запознае с неговия проект в подробности, за да прецени до каква степен да участвува в него.

Всъщност планът на Каупъруд бе много по-хитър и безжалостен, отколкото Джонсън би могъл да предположи в момента. Като имаше предвид авторитета и преимуществата, които му бе донесла покупката на Чаринг Крос, както и съществуването на още договори за линии, вече одобрени от парламента, но намиращи се все в ръцете на хора, които нямат пари да ги построят и разработят, Каупъруд бе решил да купи тайно колкото може повече от тях, а по-късно, ако се натъкне на твърда съпротива, да обедини тези линии и да предложи на Лондон конкурентна система, ход, който неизбежно щеше да накара враговете му да се примирят. Що се отнася до линията Чаринг Крос, в която някогашната Електротранспортна компания всъщност продължи съществуването си, той бе готов при нужда да подели значителна част от акциите си на основател с неколцина английски вложители, които биха му помогнали да си осигури Районната.

И макар да бе казал на Беренис, че при осъществяването на този лондонски проект си поставя по-висши цели, отколкото дотогава, все пак знаеше от опит: трябва да държи в ръцете си лъвския пай от доходите поне докато не се увери, че няма да го измамят, че абсолютната искреност от негова страна няма да го накара да изглежда глупак и да го провали. По принцип си осигуряваше не само най-малко петдесет и един процента от всяка компания, която оглавяваше, но също така най-малко петдесет и един процента от различните по-малки фирми, които винаги организираше и управляваше чрез подставени лица.

Например във връзка с електрифицирането на новата Чаринг Крос смяташе да създаде компания за строежи оборудване на подземни железници, коя го да получи договор специално за тази линия. Други дъщерни фирми ще бъдат организирани за доставката на вагони, релси, стоманени подпори и оборудване на станциите. Естествено печалбите ще бъдат огромни. В Чикаго те бяха отивали право в джоба му, но тук, в Лондон, той трябваше да даде някакъв процент на хората, които можеха да му бъдат полезни, за да спечели една битка, която щеше да е тежка.

Възнамеряваше например да запознае при необходимост Стейн и Джонсън с плана за тази компания за оборудване и да им покаже как да спечелят най-бързо и сигурно именно от нея, в случай че те действително го подкрепят и той сам или заедно с тях вземе в ръцете си Метрополитън и Районната. Освен това щеше да им даде да разберат, че от изграждането и оборудването на продълженията на общата мрежа печалбите от тази компания ще продължат да текат и ще станат — той го знаеше от личен опит — огромни.

На тази среща с Джонсън Каупъруд се държеше приятелски, като човек, който няма какво да крие. Но същевременно си мислеше, че няма да е лесно да го надхитри. Всъщност Джонсън притежаваше качества,-които го правеха подходящ приемник на Сипънс, стига това да можеше да стане. Ето защо, след като го разпита внимателно за всички подробности и установи, че макар и сдържан, англичанинът е готов да му сътрудничи, Каупъруд му зададе въпроса, дали е готов да стане негов главен юрисконсулт и финансов съветник в така важните предварителни процедури, които ще предшестват обединяването на всички линии и права, необходими за цялата мрежа на лондонското метро. Увери го и че покупката на Чаринг Крос сама по себе си не е кой знае колко важна, ако той не успее чрез нея да се вклини в системата.

— Да ви призная, мистър Джонсън — каза Каупъруд с тон, който неизбежно печелеше събеседника, — преди да дойда тук, аз доста подробно се запознах със съществуващото положение. И знам не по-зле от. вас, че централното колело е ключът за целия този. бизнес. Знам също така, че вие с лорд Стейн сте едни от най-крупните акционери в Районната. Така че сега бих искал да знам: възможно ли е с ваша, помощ да се .постигне обединение на Метрополитън с Районната, а и с други линии?

— Няма да е лесно — отвърна Джонсън дълбокомислено. — У нае голяма роля играят традициите, а Англия пази своите. Но доколкото разбирам, вие имате предвид система, в която да се обединят вашата с други линии, особено с централното колело, и вие естествено да бъдете начело.

— Точно така — каза Каупъруд. — И вие никак няма да съжалявате за това, уверявам ви.

— Няма защо да ми го казвате — продължи Джонсън. — Но ще трябва да си помисля известно време, мистър Каупъруд, и да направя някои справки. А когато разбера каквото трябва, можем пак да поговорим по въпроса.

— Естествено — каза Каупъруд. — Разбирам ви. Освен това и аз искам да замина за известно време. Какво ще кажете да ми се обадите след десет-дванадесет дена?

Те си стиснаха сърдечно ръцете и Джонсън си тръгна в приповдигнато настроение, въодушевен от мечти за широка дейност и големи печалби. Беше малко позакъснял с триумфа си в тази сфера, на която бе посветил целия си живот. И все пак сега този триумф изглеждаше възможен.

Останал сам, Каупъруд се замисли върху практическата страна на бъдещите си финансови операции. В крайна сметка вълшебната Сезам щеше да се отвори по много прост начин — когато той предложи достатъчно лири стерлинги. Стига да покажеше добра сума в брой на каращите се акционери и те, каквито и разногласия да имаха, щяха да я вземат и да забравят за какво са спорили. Да предположим, че трябва да предложи на тези несговорчиви директори и вложители по две, три или четири лири за всяка лира, която те държат в ръцете си. Печалбите, които щяха да потекат от строежа и разрастването на транспорта в този голям и набъбващ град, щяха да покрият не само баснословните разходи, които Каупъруд смяташе да направи, но и да му донесат повече приход, отколкото тези хора можеха да си представят. Сега най-важното беше да си осигури контрол, а сетне да обедини тези линии, независимо колко ще му струва. Времето, а и сегашният растеж на световните финанси щяха да му компенсират всичко с лихвите.

Разбира се, той не искаше да бръкне в собствения си джоб за тези предварителни разходи. За предпочитане бе да се върне в САЩ в най-скоро време, да обрисува ситуацията в най-ярки краски пред няколко банки, компании и отделни финансисти, чиито похвати и алчност добре познаваше, и да получи заеми за бъдещата контролираща акционерна компания. Така щеше да завладее лондонското метро, а по-късно да върне своя дълг на заемодателите акционери, като им изплати по два-три долара за всеки един, вложен от тях.

А сега му предстоеше да замине някъде с Беренис, за да си почине. След това можеше да се срещне с Джонсън и да разговаря със Стейн, защото от позицията на тях двамата зависеше много.