Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Кинкейд (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Naked Justice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Уилям Бърнхарт

Заглавие: Голо правосъдие

Преводач: Васил Дудеков-Кършев

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Политрафюг — Хасково

Редактор: Владо Гочев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-737-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17780

История

  1. — Добавяне

62.

Както се оказа, нямаше процедура за опровергаване на защитата посредством предоставени доказателства, тъй че Бен приключи този тур с много спечелени точки. Това беше добре, но най-важният въпрос оставаше — до каква степен добре? Бен не изпитваше никакви съмнения, но знаеше, че беше безсмислено да се опитва да предскаже какво мислят съдебните заседатели. Всичко, което им оставаше, беше да чакат и да се надяват на най-доброто.

След вълнението, предизвикано от разпита на последния свидетел, заключителната пледоария изглеждаше не на място. Бен се питаше какви стъпки ще предприеме сега Бълък. Той си припомни стария адвокатски трик: когато имаш фактите на своя страна, спори чрез фактите. Когато законът е на твоя страна, спори чрез закона. Когато нямаш нито фактите, нито закона — карай на празен ход.

Както изглеждаше, Бълък почти не се опита да кара на празен ход. Имаше да се справя с множество доказателства и той се върна към всяко от тях поотделно.

— Спомням си една стара история, която баща ми веднъж ми разказа — започна Бълък. Той се хвана с две ръце за перилото и се наведе към заседателите: — „Един женен човек прекарал цялата нощ извън дома си, като пил, гулял и се забавлявал, и се върнал едва в малките часове на нощта. Знаел, че жена му ще е ядосана, тъй че свалил обувките си и на пръсти се отправил към кухнята. За своя изненада там видял, че жена му вече е будна и седи до кухненската маса с много разгневен израз на лицето.

— Къде си бил досега? — попитала го тя.

— Ами — казал той, като бързо съобразил — днес се събудих рано и излязох да побягам.

Жена му го изгледала:

— Тази нощ се будих няколко пъти и теб все те нямаше!

— Не съм си лягал в леглото, защото знаех, че вече си заспала и не исках да те будя.

— Миналата нощ заключих вратата — отвърнала жена му. — Тебе те нямаше вкъщи.

— Виж какво — казал мъжът, — не исках да те безпокоя и затова спах навън, в кокошарника.

Жена му поклатила глава:

— Още миналата седмица продадох кокошарника!

Мъжът дълбоко въздъхнал, скръстил ръце и рекъл:

— Това е моята история и аз държа на нея.“

Бълък отстъпи от перилата:

— Не знам защо си мислех за тази история през цялото време, докато защитата излагаше аргументите си. „Това е моята история и аз държа на нея.“ Това повече или по-малко беше основната теза в цялата защита. Уолъс Барет си има своята малка историйка как въобще не е бил на мястото на престъплението точно по време на убийството, макар и да са го видели там в оня следобед. Това е нелогично. Абсурдно измислено. То противоречи на доказателствата. Но това е неговата история и той държи на нея. — Бълък се премести в центъра на залата, като жестикулираше по посока на масата на защитата: — Защитата би желала да ви накара да забравите онази планина от доказателства, които ние изложихме пред вас и които ясно ни насочват към един човек. Уолъс Барет. Тя дори се опита да опетни репутацията на един от изтъкнатите граждани на това общество в отчаяните си усилия да прекърши силната ръка на правосъдието. Тя иска вие да забравите всичко, но аз искам да помните всичко — всички доказателства, всички факти.

После Бълък започна да изброява подробно решаващите доказателства, предоставени от обвинението пред съдебните заседатели. Той спомена всичко — свидетелствата, с които разполагаше според разказаното и чутото за епизодите, в които Барет бе малтретирал и заплашвал семейството си, като се почне от Синтия Тейлър, доктор Фишър, продавача от сладкарницата. И може би най-трогателното от всички — показанията на Карин Глийсън, малкото момиченце, което бе имало злощастието да чуе как убиват осемгодишното му другарче от другия край на телефонната линия.

След това той подхвана доказателствата на съдебната медицина. Бен можеше да види как очите на съдебните заседатели почнаха да играят встрани, те кимаха, когато той им припомняше някои от най-неустоимите, като че ли неопровержими доказателства. Следите от кръв — би ли могъл някой да отрече, че върху тялото на жена му имаше следи от кръвта на Уолъс Барет? ДНК експертизата може и да не е прецизна, но разликата с кръвта, получена от който и да било друг човек, беше огромна. А освен това имаше и остатъци от кожа, открити под ноктите на жена му, които посредством ДНК експертиза почти сигурно принадлежаха на Барет. Как би могло да се обясни това? А наред с другото налице беше и унищожителното свидетелстване на съдебния патоанатом: че Карълайн Барет е била бременна по време на смъртта си, че е носела в себе си двумесечен зародиш, умрял заедно с нея.

— В светлината на тези неопровержими доказателства — обяви Бълък — как бихте могли да бъдете заблудени от някои неубедителни спекулации относно фотоапарати, електронна поща и тайни срещи в парка? Дами и господа, теориите за заговор винаги са привлекателни. Повече от успокоително е да се повярва, че големите деяния на злото са били извършени от могъщи невидими сили, отколкото да се повярва, че един човек, един съпруг и баща би могъл да бъде толкова лош, толкова жесток. Ние по-скоро сме склонни да повярваме в присъствието на някой неизвестен злодей, отколкото в едно реално съществуващо чудовище, което може да убие собствената си жена и собствените си деца. Но точно това се е случило. — Той приближи до поставката и откри три увеличени снимки. — Бих се опитал да превърна в мелодрама ужаса на престъплението, извършено от този човек. Бих могъл да продължавам все по-нататък, бих могъл да говоря безсмислици и да ви взривявам. Но какъв смисъл би имало във всичко това? Една снимка говори повече от хиляди думи. А, дами и господа, тези снимки казват всичко.

Той посочи снимките и се върна на мястото си.

Съдия Харт кимна към Бен и той зае мястото си пред съдебните заседатели. Какво би могъл да каже, за да прозвучи по-убедително от такава реч?

Бен бавно обходи с поглед всеки един от съдебните заседатели:

— Това не е игра, не е състезание или диспут. То не е дуел между мистър Бълък и мен. Не е надбягване на коне, където човек може да се обзаложи за победителя. И не е цирк, медия или каквото и да е там. Това е процес за извършено убийство. Тук се съди един човек и ако направите грешка, действието, което ще предприемете днес, ще промени неотменимо течението на неговия живот и живота на всички нас — завинаги. В целия си живот вие никога вече няма да сторите нещо толкова важно, каквото ще направите днес. Аз не искам да направя вашата работа по-трудна, отколкото тя е. Но като се има предвид тежестта на положението, вие трябва да бъдете сигурни, че сте прави. — Бен сключи ръцете си: — Какво е онова, в което обвинението иска да ви накара да повярвате? Първо, че Уолъс Барет, един успял атлет, бизнесмен и политик, всъщност е безсърдечен, неуравновесен, склонен към насилие човек, поддаващ се на своите страсти, които не може да контролира. Добре, аз не се съмнявам, че Уолъс Барет има страсти. Понякога той дори веднъж или два пъти е изтървавал нервите си. Знам, че ги е изтървавал. Всъщност аз също го направих веднъж или два пъти, откакто започна този процес.

Съдебните заседатели с разбиране се засмяха.

— Но, дами и господа, за да извършиш такова престъпление, са нужни много повече страсти. За такова престъпление се изисква коравосърдечно, хладнокръвно безразличие към човешкия живот, дори и към този на едни деца. Чували ли сте, виждали ли сте нещо, което да ви подскаже, че този човек е в състояние да унищожи цялото си семейство? Не мисля.

И дори и да приемем, че той би могъл да извърши това престъпление, защо ще го прави? Само защото в един ден е полудял ли? Защото е ревнувал? Защото с жена си са имали свада в една сладкарница? Според мен в това е невъзможно да се повярва. Този човек обичаше децата си. Вие можете да го почувствате от гласа му, можете да го видите в очите му. Той не би могъл да им причини някакво зло поради никаква причина, още по-малко поради нещо банално. Обвинението би искало да ви накара да повярвате, че той е бил силно разгневен, защото жена му е забременяла — факт, за който той дори не е знаел — защото бременността я е правела грозна. Може ли да се повярва на това? Той обичаше децата си и винаги е искал да има син. В продължение на години те са се опитвали да имат друго дете. Извънредно странно е, че обвинението се опитва да покаже в изкривена светлина и да превърне едно благословено събитие в мотив за убийство. Има ли някакъв смисъл в това?

Бен посочи с глава към масата на обвинението:

— И така, мистър Бълък особено акцентира върху факта, че Уолъс Барет ви е казал, че е бил в дома си в следобеда на убийствата, но е излязъл оттам след спор със съпругата си и е бил навън, когато убийствата са били извършени. Убедително ли е това, пита обвинението. Добре, ще кажа аз, убедително за кого? За Уолъс? Или за мъжа, който е дебнел семейството му, мъжа, който, както знаем, е обикалял из района, наблюдавал е и е изчаквал своя час. Когато е видял, че Уолъс Барет излиза от дома си, непосредствено след една шумна свада, той е видял възможността, за която е чакал, не само да извърши убийствата, но и да бъде сигурен, че за тях ще бъде обвинен Уолъс. Това е било част от плана в края на краищата. Те не са искали само да го убият. Те са искали да го накарат да страда. Искали са да го унищожат.

Бен направи движение по посока на използваните като доказателство от обвинението увеличени снимки, като продължаваше да стои наведен към централния подиум:

— Обвинението заложи много върху доказателствата на съдебния лекар, защото те са всичко, с което то в действителност разполага. Но нека погледнем фактите в лицето. Всички тези доказателства са свързани с дадени обстоятелства. В най-добрия случай някои от тях доказват, че Уолъс Барет е бил в дома си в деня на убийствата — факт, който той никога не е отричал. Нищо не доказва, че той е човекът, убил своята жена и децата си. Нещо повече — вие чухте от устата на свидетел на обвинението колко замърсена е била сцената на престъплението. Десетки хора са преминали из къщата, докосвали са предметите, оставили са следи, които са се наслагвали върху други следи. Тези непростими действия на полицията поставят под въпрос достоверността на всяко доказателство, взето от местопрестъплението. И запитайте се: ако определени процедури са били съответно изпълнени, какви други доказателства биха могли да се открият там? Доказателства, уличаващи може би Бък Конърс? Или дори съветника Бейли Уитман?

Обвинението се опита да ни внуши, че предоставените доказателства, уличаващи градския съветник, са умозрителни и неубедителни. Бихте ли могли и вие да кажете същото? Това всъщност няма значение, защото не този въпрос ще ви постави съдията. Важният въпрос е: можете ли да кажете, че тези доказателства не пораждат в съзнанието ви основателни съмнения? Вие видяхте доказателствата. Бък Конърс призна, че е бил в този район по времето, когато са били извършени убийствата. Призна, че е работил заедно с градския съветник Уитман. Призна за тяхната тайна среща в един отдалечен парк в полунощ. После затвори устата си — защото не желаеше да се самообвини.

А какво можем да кажем за самия съветник Уитман? Той призна, че е наел Конърс, призна, че се е срещал с него в парка, призна, че Конърс е бил в района, където е домът на кмета. Той ни разказа някаква фантасмагорична история за брошура, предназначена за градския маркетинг. Задайте си следния въпрос: Ако това е вярно, къде е брошурата? Уж за нея е ставало въпрос седмици преди да се извършат убийствата. Би ли могла да се изработи сега? Истината е, че не съществува никаква брошура. Съществува само едно нещо — хладнокръвен план да се отстрани един политически опонент, подготвян от човек, признал си, че мрази Барет, признал си, че от години е мразел Барет. Това именно е един мотив, дами и господа, в който можете да повярвате.

Доказателството за цялата тази каша е в документите. Уитман се позова на Петата поправка, за да не обвини сам себе си, но той не можа да отрече верността на онова, което говори съдържанието на собствената му електронна поща. Тези съобщения доказват, че той е заговорничил против Барет, доказват, че се е срещал с Конърс на улицата, където е живял Барет. Ако в съзнанието ви все още има някакви съмнения за съпричастието на Конърс и Уитман, тогава задайте си следния въпрос: Какво е имал предвид Уитман, когато е запитал Конърс в деня на убийствата: „Пипна ли негъра“? Какво е искал да каже? Какво друго би могъл да иска да каже?

Бен отпусна ръцете си и отстъпи крачка назад от карето на заседателите:

— Фактически вие не трябва да решавате кой е извършил убийствата. Дори не и да решите дали мислите, че обвиняемият е извършил това престъпление. Въпросът пред вас като съдебни заседатели е простичък: Съществува ли някакво основателно съмнение? Независимо от онова, което според вас е правдоподобно или вероятно, съществува ли някакво основателно съмнение? Като се има предвид всичко онова, което видяхте, всички тези лъжи и измами, мърлявата работа на полицията, позоваването на Петата поправка и съдържанието на съобщенията от електронната поща, изпълнени с омраза, можете ли честно да кажете, че у вас не възниква някакво основателно съмнение? А ако можете да го кажете, ако признаете, че основателно съмнение съществува, тогава, както ще ви упъти съдията, пред вас има само един избор. Вие трябва да решите, че обвиняемият не е виновен. Ако не сте абсолютно убедени, ако у вас е възникнало някакво основателно съмнение, вие ще трябва да се съгласите с онова, което Уолъс Барет каза в деня, в който бе обвинен в това ужасно престъпление. Той каза, че това чудовищно престъпление го кара да страда. Но той съвсем не беше виновен.

Дами и господа, аз ви приканвам да се придържате към фактите, да се придържате към доказателствата, към наставленията на съдията, да последвате сърцето си. Този човек не би могъл да извърши това престъпление. Аз ви моля да постановите присъда: невинен.

За всеобщо облекчение, заключителните думи на Бълък бяха кратки. Той не се опита да преразкаже процеса, дори не опроверга пряко нищо от казаното от Бен в неговата заключителна пледоария. Вместо това той доближи до карето на заседателите, като носеше разбита рамка за снимки в пластмасов плик, какъвто се използва за съхраняване на доказателствата.

— Както споменах преди — каза тихичко той, — една снимка говори повече от хиляди думи. — Вдигна плика нагоре, така че заседателите да могат да го видят. — Това е разбитата снимка на Карълайн Барет, намерена на местопрестъплението. Тя би могла да бъде разбита от който и да е убиец. Всъщност нито Уолъс Барет, нито друг свидетел на защитата не са подсказали противното. — Замълча и дълбоко пое дъх: — Дами и господа съдебни заседатели, моля ви да си зададете следния въпрос: Каква причина може да има един наемен убиец да разбива снимката на Карълайн Барет? Би ли имал причина съветникът Уитман да разбива нейната снимка? Кой би могъл да я разбие — освен него?

Бълък се завъртя и посочи пряко Уолъс Барет.

— Само един човек би могъл да разбие нейната снимка. Човекът, който я е мразел, човекът, който толкова е бил обладан от своята ревност и ярост, че е почнал да разбива и унищожава всичко, изпречило се пред очите му. Забравете тези вълшебни приказки и хитроумни фантасмагории! Всички знаем кой е убил семейство Барет. Всички знаем! Той седи точно там!

Бълък се обърна и затвори очите си:

— Дами и господа, направете необходимото! Обявете този човек за виновен! Не защото трябва да го направите. И определено не защото искате. А защото той е виновен!

Когато Бълък седна на мястото си, залата остана безмълвна, чуваше се само жуженето на камерите и леко дишане. Всички разбраха, че процесът е приключил. Сега оставаше само последното му действие.

 

 

След заключителните пледоарии оставаше онази част от процеса, която Бен най-много ненавиждаше. Да се чака. Съдия Харт спокойно и решително прочете напътствията към съдебните заседатели. Това беше една от онези ирационални, неразбираеми странности на правосъдната система със съдебни заседатели: напътствията, в които на заседателите се казваше кое е важно и кое трябва да слушат, се прочитаха едва след като приключеше представянето на доказателствата. Слънцето клонеше към залез, когато съдебният разпоредител съпроводи заседателите в стаята, където те трябваше да вземат решението си.

Бен остана в съдебната зала заедно с Уолъс Барет, докато Кристина и Джоунс изтичаха до „Кони Айлънд“, за да вземат нещо за вечеря. По традиция юристите се събираха в кабинета на съдията, докато съдебните заседатели се съвещаваха, за да си разказват военни истории, но Бен не беше в настроение. Освен това мислеше, че Уолъс сигурно предпочита да има някаква компания.

— И така — каза Барет с мъчителна и неубедителна усмивка на лицето си, — какво мислиш?

Бен поклати глава:

— Никога не се опитвам да предскажа какво ще направят съдебните заседатели.

Особено сега.

Барет кимна:

— Естествено. Разбирам те. — Той стисна ръцете си: — Добре, каквото и да стане, искам да знаеш, че свърши добра работа. Няма значение какво ще се случи, аз нямам никакви оплаквания. Ще ти платя хонорара изцяло, обещавам.

Бен се засмя:

— Е, това тъй или иначе ще ощастливи кредиторите ми. Да не говорим за моите хора от кантората. Кой знае? Може би ще мога да си купя нова „Хонда“.

Барет изкриви лицето си:

— „Хонда“ ли? Мисли за нещо по-голямо, Бен. Сега ти си знаменитост, човече. Какво ще кажеш за едно BMW? Или едно ягуарче!

— Не мисля. Не съм такъв тип.

— Ти ще кажеш! Опитай да покараш моята „Икс Джей Си“ за една седмица. Вече никога няма да помислиш за хонди, повярвай ми.

Бен се облегна в стола си:

— Е, ще видим.

Настъпи дълго мълчание. Барет замислено разглеждаше ръцете си.

— Бен — каза тихо той, — мислиш ли, че ще ми повярват?

Бен затвори очи:

— Надявам се, Уолъс. Наистина се надявам.

 

 

След почти два часа се разнесе, че заседателите се връщат.

— Ох! — каза Барет. — Мислех, че ще прекараме нощта тук. Най-после.

— И аз мислех така — потвърди Бен.

— Как толкова бързо са стигнали до решение? Какво значи това?

Бен не отговори. Като не говорим за процеса срещу О. Дж. Симпсън, традиционният съдебен опит подсказваше, че бързото завръщане на съдебните заседатели означава, че присъдата е виновен. Той предпочете да не споделя опасенията си с Барет.

Съдебните заседатели заеха местата си. Телевизионните камери се включиха и в съдебната зала започнаха да проблясват светкавиците на фотоапаратите. Напрежението и очакването в залата бяха почти непоносими.

Само да свърши и това, помисли Бен. Само веднъж да свърши.

Председателката на състава на съдебните заседатели подаде листа хартия на разпоредителя, който го предаде на съдията. За нещастие съдия Харт не се възползва от определените цветови кодове за решенията на съдебните заседатели; нямаше начин как Бен да разбере какво бе решението, преди съдията да го прочете на глас. Той внимателно оглеждаше лицата на заседателите, като се опитваше да долови нещо от тях. Но всяко лице бе застинало и тържествено. И както забеляза, никой от заседателите не се опита да срещне погледа на Барет.

Очите на съдия Харт се плъзнаха по решението. След това тя го върна на разпоредителя, който отново го подаде на председателката.

— Госпожо председател, стигнахте ли до решение?

Съдебен заседател номер шест се изправи:

— Да, Ваша чест. Стигнахме.

Съдия Харт кимна:

— Подсъдимият да се изправи и да застане с лице към съдебните заседатели!

Барет направи каквото му бе наредено, а Бен застана до него.

— И така — заяви съдията, като отново се обърна към заседателите, — целият свят очаква. Съобщете ни вашето решение.