Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Кинкейд (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Naked Justice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Уилям Бърнхарт

Заглавие: Голо правосъдие

Преводач: Васил Дудеков-Кършев

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2000

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Политрафюг — Хасково

Редактор: Владо Гочев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-737-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17780

История

  1. — Добавяне

55.

В щаба си в хотелската стая Джоунс и Лавинг чакаха Бен и Кристина. За изненада на Бен, неговият стар приятел, бивш зет и преди малко свидетел на обвинението Майк Морели също беше тук.

Когато Бен влезе, Майк широко разтвори ръце и се засмя:

— Без никакви лоши чувства?

Бен също му отвърна с усмивка:

— Без никакви. Лично аз мисля, че ти стори повече добро на нашата страна, отколкото на обвинението.

— Дължи се на Бълък. И слушай, момче, той е като попикан. Подскачаше като луд, счепка се с Вожда Блекуел, заплашваше да ми духне под опашката. Всички обичайни истерии на окръжната прокуратура.

Бен остави куфарчето си и придърпа един стол.

— Кога разбра, че ще даваш показания?

— Едва тази сутрин. Извикаха ме, въпреки че имам свободен ден, как ти се струва? Което е добър знак за теб.

— Така ли? Защо?

Майк склони глава встрани:

— Бен, Бълък знае, че ти и аз сме приятели. Нямаше да ме призове още милион години, ако не беше притиснат.

Бен мрачно поклати глава:

— Може би вчера е имал някакви съмнения, но не и днес. Днес той ни разби.

Джоунс напевно се намеси с обичайния си колоритен коментар:

— Струва ми се, че днес ти свърши голяма работа, като отстрани онези високоплатени тъй наречени експерти, шефе.

— Съгласна — присъедини се Кристина.

Бен сви рамене:

— Но след като всичко е казано и направено, съдебните заседатели не променят мнението си въз основа на показанията на експертите. Променят ги въз основа на казаното от фактическите свидетели. След като са чули какво са видели и чули хората. А онова, което последният свидетел беше чул и видял, е унищожително. Можеш ли да си представиш? Кметът на града да размахва бейзболна бухалка във въздуха и да заплашва да смаже главата на жена си? Колко време ще им трябва на едни съдебни заседатели да заличат от съзнанието си този образ, преди да започнат да мислят, че може да има и други заподозрени?

— Не очаквай да ти помогна — каза Майк. — Казах ти, че делото е загубено още преди да го поемеш. Има ли друг начин да оспориш показанията на доктор Фишър?

Бен отново поклати глава:

— Никакъв, освен ако Карълайн и децата бяха живи. А те всички са мъртви.

— С изключение — добави Лавинг — на Уолъс Барет.

Бен кимна:

— Той има намерение да даде показания. Знам, че е рисковано. Бълък ще се възползва от възможността да направи кръстосан разпит. Но Барет е свикнал да се изправя пред публика и да отговаря на трудни въпроси.

— Бен — каза Майк, — няма да издам никаква тайна, ако ти кажа, че Бълък се надява именно на това. На възможността да покаже Барет по националната телевизия.

— Знам. Но никой друг не може да оспори свидетелството за бейзболната бухалка, нито да отвърне на онези уж инциденти на насилие, за които даде показания Синтия Тейлър. Той е единственият човек, който може да го направи. — Бен запази за себе си своите лични съмнения. Да, Барет бе единственият, който можеше да го направи, но ако се има предвид поведението му на процеса, щеше ли да го направи? — Съдебните заседатели няма да повярват, че той не е този ирационален маниак, ако не го чуят от устата му.

— А може би не и тогава — добави Майк.

Бен кимна:

— Тази вечер Кристина и аз имаме намерение да го посетим в килията му и да го подготвим. И като говорим за това, Лавинг…

Лавинг рязко вдигна глава:

— Да, Капитане?

— Успя ли да откриеш оня човек, когото видя в парка „О’Брайън“?

— Съжалявам, Капитане. Това е най-разстройващото разследване, което съм имал през целия си живот. На всяка крачка сякаш се сблъсквам с каменна стена. Още не мога да открия влечугото.

— Е, какво да се прави! Ще те изправим на свидетелската скамейка.

Лавинг изглеждаше ужасѐн:

Мен? На…

— Заслужи си го. На мен също не ми е особено приятно. Съдебните заседатели ще знаят, че работиш за мен и ще претеглят показанията ти, имайки го наум. Но нямаме друга възможност. Ти си единствената връзка между Уитман и наемния убиец.

Лавинг преглътна:

— Кога мислиш да се изправя там?

Бен сви рамене:

— Тези неща не могат да се предсказват със сигурност. Може би утре, въпреки че съдия Харт не е насрочила ново заседание за следобеда. Тъй че вероятно вдругиден.

Лавинг изглеждаше така, сякаш щеше да му прилошее:

— Утре? Или вдругиден?

Бен се опита да звучи убедително:

— Успокой се, Лавинг. Кристина и аз ще те подготвим. Когато ще трябва да застанеш на подиума, вече ще можеш да го правиш и насън.

— Ти знаеш — каза Лавинг, — че веднъж вече трябваше да давам показания. И аз… май нещо от този сорт… не се явих.

Лавинг трябвало да дава показания? Разбира се, Бен си спомняше. При развода му. Бен представляваше бившата му жена и Лавинг не се появи на процеса. И сега знаеше защо. Лавинг не беше първият човек, който се напиваше така, че не можеше да се появи на процеса, защото не можеше да преодолее страха си от кръстосания разпит.

— Не се тревожи, Лавинг. Знам всичко, което Бълък ще попита, и ние предварително ще обмислим отговорите ти. Кристина ще помогне. Тя е най-големият майстор по подготовка на показания, какъвто някога съм срещал. Тя мисли за всичко. Сериозно. Няма за какво да се тревожиш!

Беше странно да се чуе как от такава огромна фигура излиза толкова тъничък гласец:

— Щом го казваш…

— Наистина е така. Ще видиш. Ще излезеш там и ще ухаеш като свежа розичка!

Лавинг кимна, но не беше трудно да се разбере, че никак не е убеден.

— Истината е — продължи Бен, — че процесът не се развива много добре за нас в момента. Заседателите чуха цял тежкотоварен камион отрицателни показания срещу нашия клиент. Откровено казано — повече от достатъчно, за да го осъдят. Ако имаме намерение да предотвратим това положение на нещата, да предотвратим един невинен да влезе в затвора или да бъде екзекутиран за едно ужасно престъпление, което не е извършил, ще трябва да се откажем от всички задръжки. Искам всеки поотделно да направи всичко по силите си, за да подготвим нашата част от процеса колкото е възможно по-добре. Разбрахте ли ме?

Всички кимнаха в съгласие. Бяха разбрали.

— Между другото, Майк, да си попадал на някаква следа кой е гръмнал офиса ни?

— Все още не. Съжалявам.

Кристина скочи:

— Защо продължава толкова дълго? — Върху лицето й ясно беше изписана нейната голяма загриженост. — Не можем просто да си седим със скръстени ръце, докато онова влечуго убие Бен!

— Момчетата от психологическия казаха, че той не е искал да убива Бен, поне не направо. Той иска Бен да страда.

— На каква основа?

— На основа на фактите. Помисли само. Повечето от бомбените шумотевици са предназначени да измъчват, не да убиват. Дори и когато бомбаджията е вдигнал във въздуха вашия офис, той е използвал бомба с възможен да бъде открит — и мога да добавя: абсолютно ненужен — тиктакащ звук, който би могъл да отвори очите на Бен точно навреме. В наше време съществуват хиляди безшумни устройства за възпламеняване на бомби. Хиляди моментално задействащи се, радиоконтролирани и дистанционни детонатори. Той не е трябвало да ви предупреждава. Но ви е предупредил.

— Ако бях се забавил с половин минутка — и всички щяхме да бъдем мъртви — каза Бен.

Майк вдигна ръце:

— Виж какво, съвсем не искам да кажа, че той е добър човек. И не искам да кажа, че намерението му да те убие не е главната цел в живота му. Но казвам, че то не е било непосредствената му цел. — Замълча за миг: — Все още.

— Все още?

Майк стисна зъби с мрачен израз:

— Това е типичната психологическа игра. Те може би са се уморили да си играят с теб.

— Тогава?

— Тогава ще се опитат да те убият.

Бен се отпусна в стола си:

— О! Някакви нови следи? Някаква надежда да откриете този маниак?

— Съставните части на взрива са толкова широко разпространени, че е невъзможно да бъдат проследени. Дадохме видеозаписите на експерти, които многократно ги проверяваха, но все още не са открили никакви характерни особености, които да ни подскажат кой ги е правил. Освен това съставихме списък на всички онези смахнати, които са изпратили писма, в които изразяват омразата си към Барет, до съдилищата или до някои от участниците в процеса. Надявам се това да ни доведе до някоя нишка.

— Ами какво ще стане, ако този определен смахнат не обича да пише писма? Какво ще стане, ако той просто е един тип, който убива с бомби?

— Правим всичко, което можем, стари приятелю!

Бен кимна. Знаеше, че е така. Но пък не беше особено приятно да защитаваш един обвинен в убийство човек, докато някакъв маниак се опитва да превърне живота ти в жива мъка. Или да му сложи край.

Бен погледна часовника си.

— Добре, ние с Кристина трябва да се върнем в затвора.

— Искаш ли да ме хвърлиш по пътя? — попита Майк. — Трябва да се върна в службата и да свърша някоя и друга писмена работа.

Бен вдигна вежди:

— Да не би старата бричка да е на поправка?

— Не, но дойдох тук пеша. Имах нужда да се поразтъпча.

— Ти ли? Защо?

— Ако много ти трябва да знаеш, откакто престанах да пуша, сложих няколко кила отгоре. Тъй че се опитвам да вървя пеша винаги когато проклетата ми служба го позволява.

Бен се засмя:

— Разбирам. Е, радвам се, че мога да те закарам. Мисля, че моята хонда още може да вози трима души. Нали може, Кристина?

Кристина махна с ръка във въздуха:

— Опитва се!

 

 

Бен отведе Майк и Кристина на улицата, там, където беше паркирана неговата хонда акорд. Майк направи гримаса, когато видя очуканата, разядена от ръжда сребриста рама, дрънчащия заглушител, огънатата решетка. Той зае предното място, а Кристина се намести отзад.

Майк се сви на сгъваемото столче и тръшна вратата, за да я затвори. Сякаш цялата рама потръпна и се разтресе.

— Ставаш за смях, Бен. Кога ще си вземеш нова кола?

— Когато стана богат и прочут.

— Дявол да го вземе, вече си прочут — благодарение на процеса. А и предполагам, че Барет ти плаща.

— Вярно е. Но стаята в „Адамс Марк“ не е много евтина. Нито намирането на помещение за нов офис.

— Е, каквото и да ти струва, ще трябва да го направиш. Да се разкарваш в тази таратайка просто смущава хората.

Кристина нададе гласец от задната седалка:

— Съгласна съм.

Майк продължи:

— Не си ме видял да карам такова чудо, нали?

— Не. Виждам те как се киприш в твоята „Транс-Ам“ като хлапак, който лющи семки на състезания заедно с Бети Лу!

— „Транс-Ам“ не е кола за хлапаци. Тя е за всички възрасти. За улегнали хора от всички възрасти.

— Виж какво — каза Бен. — Аз не задоволявам егото си с колата, която карам. Тя е просто начин да се придвижа от точка А до точка Б.

— Щом казваш!

Бен сложи ключа и включи двигателя.

Майк направи гримаса:

— Я се вслушай! Звучи патетично.

Той замълча за миг, за да могат всички да доловят бръмченето и ръмженето, идващи от мотора.

— Сякаш карбураторът ти се дави за въздух. И чувам как спирачките стържат. Подложките ти навярно са се изтъркали до дупка. И слушай какво става с ауспуха! Я…

Той пак замълча. Имаше и нещо друго, което не можеше да определи веднага.

— Какъв е другият шум? Оня, на високите тонове?

— Не питай мен — отговори Бен. — Хабер си нямам от коли.

— Да, ама аз имам и никога не съм чувал…

Той пак млъкна, като се опитваше да изключи всички останали шумове и да се съсредоточи върху мистериозния шум. Той беше тънък и ритмичен, звук, който подсказваше, че нещо отива напред и се връща назад, нещо като звуков…

Тик-так. Тик-так. Тик-так.

Студени тръпки полазиха тримата в колата.

— Излизайте! — изкрещя Майк.

Кристина се наведе напред:

— Работата е във вентилационната тръба…

— Казах, излизайте!

Майк отвори страничната врата, извъртя се и издърпа Кристина отзад. Бен също отвори вратата си и се стовари върху паважа. И тримата скочиха и побягнаха.

Едва бяха стигнали до другия тротоар, когато бомбата се взриви. Силата на експлозията захвърли Бен с лице надолу върху бордюра. Капакът на мотора на колата му изхвърча и от работещия двигател изскочи червено огнено кълбо. Навсякъде се разхвърчаха отломки от стъклата на колата. Тътенът от експлозията отекна в постройките наоколо от единия до другия край на улицата. Този звук проглушава ушите, помисли си Бен. И е тревожно познат.

Рамата на колата се разпадна — като на кола на клоун в цирка — и се разпиля по цимента.

Бен се изправи на крака, после отчаяно се огледа за Кристина и Майк.

Те също бяха на безопасно разстояние от колата. Доколкото можеше да разбере, и двамата бяха добре. Бен предпазливо тръгна към тях.

— Както вече казах — заяви Майк, — мисля, че ще трябва да помислиш за покупката на нова кола.

— Добре ли сте? — попита Бен.

Кристина и Майк кимнаха.

— Само дето малко сме разлюлени — отговори Кристина със слаб глас. — Това почва да се повтаря.

— Точно така. И аз си помислих същото.

— Всъщност, Бен — каза Майк, — ти започваш да ставаш дяволски опасен за познатите си човек!

— Да-а! — Бен ги поведе по улицата, по-далеч от облаците дим. — Добре, след като този садист вече се позабавлява, накрая ще се усмири!

— Ако мислиш така, лъжеш се — отвърна Майк. — На това животно очевидно му доставя удоволствие да те тормози и то очевидно иска да страдаш. Но той няма намерение да се задоволява с това. Няма да миряса, докато не те види мъртъв.

Бен продължи да крачи, с вперени напред очи, без да отговори.