Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (22)

21.

Предварителното слушане продължи по-малко от ден и вероятно нямаше да продължи и толкова, ако пресата не присъстваше там с всичкото си въоръжение. Бен много добре знаеше, че не може да става и дума Барет да не бъде подведен под отговорност. Налице бяха повече от достатъчно доказателства, за да го изправят пред съда, а дори и да нямаше, за всеки съдия би било равностойно на самоубийство да го освободи сред развихрилите се страсти. И най-вече покрай изостреното внимание на медиите, от които почти всички приемаха — най-малкото прикрито — че Барет е виновен. Съдия Хоукинс реши Барет да бъде изправен пред съда и постанови процесът да започне след по-малко от три седмици.

— Значи това е — прошепна Барет на ухото на Бен. — Сега наистина се започва.

Бен мрачно кимна. Барет днес не се държеше както обикновено. Дори когато телевизионните камери се включиха, той си остана резервиран, дори студен.

Бен се чудеше какво се е случило. Дали стресовото състояние да бъдеш обвинен в убийство най-после не беше му се отразило? Дали бе преодолял етапа, когато отричаш, и бе разбрал, че животът му действително е в опасност? Или имаше и нещо друго?

— И сега какво? — попита Барет.

— Ще се готвим за процеса. Никой не е внесъл предложение, което да спира по-нататъшния ход на процеса.

— Съдията мисли, че аз възразявам.

— Не, той просто постанови, че има достатъчно доказателства да се изправиш пред съда. И казано откровено — има. Но нека това не те тревожи. Нормите за издаване на осъдителна присъда са далеч по-високи. Ти не можеш да бъдеш осъден, докато съдебните заседатели не решат, че си виновен без никакви основателни съмнения.

— Не мога да повярвам, че всички тези хора мислят, че бих могъл да извърша толкова ужасяващо нещо. — В очите му се четеше умора, дори поражение. — Че бих могъл да държа в ръцете си живота на моите прекрасни дъщерички и да им го отнема. Това е просто… невъобразимо!

Бен би желал по някакъв начин да можеше да успокои Барет, но знаеше, че не може. И преди се бе срещал с това. Да си защитник на обвинен в углавно престъпление значи, че трябва да преминеш през всички етапи на огромната скръб. Първо хората отричат да са извършили престъплението, в което ги обвиняват, което Бен ясно беше видял, когато бе посетил Барет в килията му. Но той беше преминал през този етап; сега Барет почваше да разбира, че ще бъде изправен пред съда — и че става въпрос за живота му. Вече почваше да осъзнава факта, че цялото му семейство е погубено и че повечето от хората мислят, че той трябва да бъде обвинен за това. Ако те не успееха да се преборят с това погрешно мислене, Барет щеше да свърши със смъртна присъда.

— Има ли още нещо, което съдът трябва да предприеме, преди да се оттегли? — попита съдия Хоукинс.

Бълък се изправи на крака:

— Ваша чест, щатът подава искане съдът да разреши на страните да им бъдат предоставени въпросниците за съдебните заседатели преди изслушването на кандидатите, за да получат по-подробна информация за евентуално включените в списъка кандидати за съдебни заседатели.

— Противопоставям се на това искане — заяви Бен.

Хоукинс се обърна към него:

— Защо?

— Точно това питам и аз — отвърна Бен. — Защо? Какво повече може да ни даде въпросникът от онова, което ще получим на изслушването на кандидатите? Не мисля, че ние сляпо трябва да възприемаме всеки нов повей в правораздавателната практика. Само фактът, че тези въпросници са последният вик на модата в Калифорния, съвсем не е основание да ги приложим и ние към този процес.

— Мисля, че има основание — намеси се Бълък. — Времето. Не желая да губим време. Може губенето на време да е част от тактиката на защитата, но не е и моята.

— Това няма да ни спести време — оспори Бен. — По този начин ние добавяме само още една дълга крачка към процедурата на самия избор.

— Това ще спести време — настоя Бълък. — Ако на повечето въпроси бъде отговорено предварително в писмена форма, ние няма да трябва да губим време, като почнем отново да обсъждаме същата материя.

— В Калифорния не са спестили време по този начин — заяви Бен. — Тъкмо напротив, някои процеси там са траели десет пъти по-дълго, отколкото в Оклахома.

Бълък пристъпи по-близо до масата на съдията:

— Ваша чест — заговори той, като използваше своя по-тих, „доверителен“ глас, — всички ние много добре знаем колко горещо ще бъде оглеждан съдебният състав по това дело. Знаем, че нито една от страните няма да остави камък върху камък — тук той хвърли бърз поглед към Бен, — а особено защитата. Като се има предвид, че трябва да обсъдим огромен материал, защо да не получим част от него в писмена форма?

— Склонен съм да се съглася — заяви съдия Хоукинс. — Мисля, че така ще спестим време и ще избегнем повторенията, особено при едно дело от подобен характер. Разбира се, окончателното решение ще бъде взето от назначения за делото съдия, но аз лично не виждам никакви основания защо страните да не почнат да нахвърлят въпросниците си. — Той погледна надолу през очилата си: — Освен това трябва да напомня на всички юристи в залата, че тук не е Калифорния и че най-добре ще е да не го забравят. Нито един съдия в този окръг не е забравил защо в един процес трябва да има съдия. Съдията контролира съдебната зала. Ако предполагате, че ние възнамеряваме да проточим процеса с безкраен парад от свидетели и нескончаеми разпити, помислите отново. — Намести очилата си, които бяха почнали да се смъкват надолу, и погледна към Бълък: — След всичко казано вашето искане се удовлетворява.

— Благодаря ви, Ваша чест — каза Бълък и леко кимна. Извърна се към камерите в галерията и се усмихна, като правеше всичко възможно да създаде действително най-благоприятния момент, за да може „Кодак“ да прояви своето съвършенство.

— Тогава добре — каза Хоукинс и започна да събира книжата си от масата. — Нещо друго?

— Да, Ваша чест — пристъпи напред Бен. — Защитата има две искания относно limine^[1].

— Тези искания имат ограничително предназначение — заяви Бълък, като даваше на пресата да разбере какво прави Бен, като не превежда латинския термин. — Още едно доказателство, че клиентът на мистър Кинкейд е виновен. Но мистър Кинкейд, разбира се, не желае съдът да го види!

— Възразявам! — заяви Бен.

Съдията кимна:

— Подкрепя се. Митър Кинкейд, защо не отправите вашите искания пред определения да гледа процеса съдия?

— Едно временно постановление ще бъде от голяма полза, Ваша чест. Ние разполагаме едва с три седмици. Бих желал да знам срещу какво ще се възправим!

Съдия Хоукинс въздъхна. Бен знаеше, че той ненавижда издаването на постановление, което би могло дори в най-минимална степен да породи някакви затруднения или противоречия, но сега, изглежда, не можеше да го избегне.

— Добре, господин защитник. Изкажете се.

— Благодаря, Ваша чест. Първото ми искане се отнася до някои кръвни улики, взети от мястото на престъплението, които бих искал да не бъдат представени на процеса.

— Наистина ли не иска? — каза тихо Бълък, но не толкова тихо, че присъстващите в залата да не могат да го чуят.

— Въпросните кръвни улики са били открити в дома на мистър Барет, близо до входната врата. Според списъка с доказателства на обвинението — а аз го наричам по този начин, защото на мен все още не ми е било позволено сам да се запозная с доказателствата — кръвните улики очертават следа, оставена от крак, всъщност следа от обувка, насочена към вратата. Следата отговаря приблизително на размера на краката на мистър Барет.

— С което искате да кажете? — попита съдия Хоукинс.

— С което искам да кажа, че този човек е убил семейството си, оставил е кървави следи по пода и е избягал — подсказа Бълък.

— Бих желал да благодаря на обвинението за това, че демонстрира пред нас огромното предубеждение, което това въвеждащо в заблуждение отделно доказателство би могло да създаде, ако бъде прието за доказателство — заяви Бен, като продължаваше да кове желязото, докато е горещо. — Всъщност доказателството не потвърждава нищо от този вид, но ако съдът позволи да бъде използвано като доказателство, мистър Бълък без съмнение изкривява и преиначава действителността, за да стигне до някои толкова безпочвени заключения.

Съдия Хоукинс се намръщи:

— А ще бъдете ли така любезен да ми обясните защо този отпечатък не ни казва именно онова, което изглежда, че казва?

— Разбира се, Ваша чест.

Бен отвори папката, съдържаща резултатите от неколкодневния тежък труд на Лавинг, който бе открил хората и бе записал техните думи:

— Аз съм регистрирал няколко искания, отнасящи се до начина, по който е било съхранявано в неприкосновеност мястото на престъплението, или по-скоро не е било съхранявано. Предоставил съм девет различни свидетелства — той ги извади от папката и ги предаде на съдебния пристав, — които са нотариално заверени и архивирани. Дадени са от съседи, журналисти и дори от членове на полицейските сили. Онова, което веднага става очевидно от тях, се състои в обстоятелството, че мястото на престъплението е било повредено и не е било съхранено в неприкосновеност, защото полицията е приела — погрешно! — че вече е заловила злодея.

Хоукинс започна да барабани с пръсти по масата:

— Пристъпете към същината, господин защитник!

— Ваша чест, аз съм идентифицирал над двадесет и пет души, на които е бил позволен достъп до мястото на престъплението, преди то да бъде запечатано.

Хоукинс пое списъка от пристава:

— Двадесет и пет ли?

— Точно така, двадесет и пет. Те са идентифицирани по име. Ваша чест, мястото на престъплението е било непоправимо повредено. Този факт изисква изключването на кръвните образци, открити във встъпителната част на документите, ако не и всички веществени доказателства от мястото на престъплението.

Съдия Хоукинс не каза нищо, но свъсените му надолу вежди определено щръкнаха.

— След като толкова много хора са газили из къщата — продължи Бен, — ние нямаме начин да разберем кой е оставил този кървав отпечатък.

— Е…

— Никой не е могъл да влезе в къщата, без да стъпи на входното пространство. Значи всеки един от влезлите там би могъл да го остави. Тъй като доказателството не може да се докаже и тъй като съмненията в неговата достоверност бяха създадени от собствената некомпетентност на обвинението, подавам искане то да бъде изключено.

Бълък тръгна към съдийската маса:

— Ваша милост, може ли да ме изслушате? Ако доказателството е предмет на многостранно тълкуване, защитникът може да го подложи на проверка по време на кръстосания разпит.

— Ако доказателството ще донесе повече ущърб, отколкото ще внесе доказателственост, то трябва да се изключи — намеси се Бен. — Така постановява доказателственият кодекс. Настоявам единствено за това съдът да прилага законите на щата.

Бълък не му обърна внимание и продължи пряко към съдията:

— Може би в онази сутрин в къщата е имало хора. Откровено казано, Ваша чест, аз не знам. Но тази стряскаща нова информация — която, трябва да добавя, мистър Кинкейд не си направи труда предварително да сподели с мен! Мога да ви уверя, че аз ще проведа пълно изследване на тези обвинения преди началото на процеса. Но кръвта би трябвало да е дошла от Барет!

— Той приема, че Барет е виновен — заяви Бен. — Това е невярна презумпция.

— Грешите — отговори Бълък. — Кръвта остава в течно състояние в продължение на час или два, така че тя може да цапа, да оставя следи или да капе. След това се съсирва и изсъхва. Този отпечатък би трябвало да е на Барет.

— Вие продължавате да твърдите, че той е виновен.

— Аз посочвам, че кървавите следи са били оставени, преди да нахлуе предполагаемият от вас поток хора. След като знаем, че Барет е бил на местопрестъплението по време на убийствата, мисля, че това е доказателствен индикатор за вина.

Съдията кимна:

— Склонен съм да се съглася с вас, господин обвинител. Искът се отхвърля. Разбира се, защитникът е свободен да използва кръстосания разпит както намери за добре, за да се опита да елиминира доказателствата. — Той се обърна към Бен: — Има ли нещо друго?

— Да. — Бен се върна към масата на защитата за следващата си папка. — Освен това аз възразявам против използването на т.нар. ДНК проби като доказателство от обвинението.

Хоукинс потри длани пред лицето си:

— Страхотно! Значи тръгваме!

— Ваша чест, както ви е известно, все още стои въпросът дали Върховният съд на този щат е решил, че ДНК проби, взети от пръстови отпечатъци, отговарят на нормата за достоверност на Фрай, за да могат да бъдат използвани в нашите съдилища.

— Подобен проблем не съществува — настоя Бълък. — Днес всички използват ДНК анализи! Единствената причина, че ние не сме ги използвали по-често, е, че не разполагаме с подходящи лабораторни условия и апаратура.

— Те все още не разполагат — възрази Бен. — За тази цел трябва да се наеме трета страна.

Бълък неспокойно се размърда:

— Това е фирма, на която може да се разчита, Ваша чест. Лабораториите „Селмарк“. Те са експерти в тази област, подготвят нашите веществени доказателства.

— Срещу заплащане — вметна Бен.

— Трудно може да се каже, че използването на платени експерти е нововъведение — заяви Бълък. — Юристите на защитата го правят през цялото време.

— Платени експерти, съгласен съм — каза Бен. — Но не и платени веществени доказателства! Това е съвършено различно. Тази фирма преди всичко се върти около представителите на обвинението и им казва: „Платете ни и ние ще ви направим някои псевдонаучни доказателства, за които никой няма да разбере, а вие ще си получите осъдителната присъда!“.

— Приказки! — изръмжа Бълък. — Много шум за нищо. След като свидетелството може да се докаже, кого го е грижа откъде идва?

Бен се наведе към съдийската маса:

— Мен ме е грижа. Ваша чест, Апелативният съд на САЩ беше разтревожен, когато семейство Фон Бюлоф всъщност нае срещу заплащане частен детектив, който да разследва едно убийство. Това подсказва, че някой може да бъде преследван единствено защото неговите врагове са богати!

— Нима? — каза Бълък. — Не молим никого да събира пари, за да можем да заплатим сметките за ДНК анализи. Това е съвсем различно нещо.

— Съвсем същото е. Единствено мотивацията е различна. Тук се изразходват допълнителни средства и се полагат допълнителни усилия, защото очите на света са отправени към нас. Законът трябва да е еднакъв за всички. Той не бива да действа по-лошо само защото човек е богат и прочут, а обвинението се бои да не изглежда смешно по националната телевизия!

— Ваша чест, това изявление е крайно обидно! — Сега Бълък си бе надянал израза, който Бен наричаше „презрение към адвоката на противната страна“. — Мистър Кинкейд очевидно не е в състояние да намери основа в един случай, където доказателствата са преимуществено срещу него. Но да използва такива клеветнически хиперболи е възмутително. Не съм чувал друг да се опитва да очерни моя отдел! Ние работим единствено в интерес на обществото!

— Знам — отговори Бен. — Само че започвате да работите малко по-усилено, когато миникамерите са пуснати!

Хоукинс се изправи:

— Струва ми се, че този философски дебат е твърде поучителен, но ние много се отдалечихме от искането на мистър Кинкейд. Основания за изключването на ДНК експертизата от процеса биха могли да възникнат едва тогава, когато доказателствата са несигурни или не съответстват на съвременните научни норми за достоверност. Или ако не би могло да се докаже, преди доказателството да е било действително произведено. — Той посочи с чукчето си към Бълък: — Вие ще дадете възможност на противната страна да се запознае с доказателствата колкото е възможно по-скоро, разбирате ли ме? Без да протакате, без да увъртате.

— Да, сър.

Чукчето се насочи към Бен:

— След като прегледате доказателствата, ние ще изслушаме вашето искане. Аз ще определя слушането за деня преди откриването на процеса, за да може да го чуе и определеният да гледа процеса съдия.

Бен се опита да протестира:

— Но тогава аз няма да имам време…

С твърдо лице Хоукинс не позволи на Бен да каже дума повече:

— Постанових! — Удари с чукчето и се изправи: — Съдът се оттегля.

Репортерите изхвърчаха от съдебната зала и се отправиха към външния коридор, където Бълък обикновено даваше пресконференциите си и където получаваха обичайното „Без коментар!“ от Бен. Все пак, преди да излезе от залата, Бълък спря до масата на Бен.

— Бих желал да получа копия от онези предполагаеми свидетелства, които размахваше.

— Ще ти изпратя копията по пощата — отговори Бен.

— Искам ги сега.

— Чудесно. Ще ти продам копията от свидетелствата срещу всички доказателства от твоя списък, които досега не си ми показал.

— Ами… не съм готов да свикам среща относно доказателствата.

Бен затвори куфарчето си:

— Аз пък забравих да направя допълнителни копия от свидетелствата. Дявол да го вземе!

Той понечи да тръгне към клиента си, но Бълък препречи пътя му:

— Мислеше, че ще я караш по бързата процедура, а, Кинкейд? Мислеше, че пак ще можеш да измъкнеш заека от шапката си. Е, съдията не ти се хвана!

— Тъй или иначе, още не — заяви Бен. — Може би съдията на процеса ще мисли по-различно!

— Не разчитай на това. Тя може и да ти се радва, когато защитаваш малолетни проститутки и дребни джебчии, но ще погледне по друг начин, когато става въпрос за убиец и целият свят е насочил погледите си върху процеса!

Значи Бълък също мислеше, че съдия Харт ще поеме процеса. Тогава това беше официалното становище.

— Не мога да повярвам, че ти ще се опиташ да се отървеш от доказателствата чрез предварително постановление — добави Бълък. — Колкото и голямо да е падението ти, никога преди не си се опитвал да направиш подобна низост!

Бен го отстрани:

— Джак, това е различно!

— Да, ти винаги си искал да правиш изключение. Да извадиш едно кървящо сърце пред едно болно общество. Никога ли няма да се научиш?

На Бен много му се искаше да приеме, че не знае за какво говори Бълък, но не можеше, разбира се. С Бълък винаги беше същото: подобно на полюляващ се слон, той никога не забравяше.