Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (24)

23.

Дийна се ровеше в натрупаната сбирщина от юношески съкровища на пода в килера на Марта. Вече бе претърсила дрешника, бюрото й и джобовете на дрехите за пране. Освен това беше открила и дневника на Марта, но все пак бе успяла да устои на това изкушение. Но подозираше, че тази й решителност няма да изтрае дълго. Особено ако не успееше да намери онова, което диреше.

Марта бе получила разрешение да ходи на кино — за пръв път можеше да отсъства от къщи извън времето, когато ходеше на училище, след техния голям сблъсък за Бък. Марта действително изглеждаше благодарна, дори благоразположена до известна степен. А може би само изпитваше такова облекчение, че се е отървала от затворничеството, че бе склонна да прояви известна добронамереност дори към жената, която „бе разрушила единствената любов, която имаше“. Дийна я бе оставила с колата пред Итън Скуеър Синеплекс, после се бе върнала вкъщи, за да почне претърсването.

Купчинката върху пода представляваше бъркотия от мръсни и чисти дрехи, стари бележници, постери, гримове, обувки и свръхсекретни записки, струпани заедно — подобно купчинка есенни листа върху килима. Дийна бързо ги прегледа. Действително не мина много време, когато откри онова, което търсеше.

Червено боди.

Тя бе вече почти сигурна, че Марта има червено боди, но искаше да се убеди. В края на краищата беше важно.

Беше помислила, че би трябвало да намери и синя превръзка за челото, но погледнато реалистично, това би било почти невъзможно, защото превръзката вероятно беше на главата на Марта. Винаги беше там. Носеше я навсякъде.

Дийна извади вестникарската статия от задния си джоб и внимателно я разгъна. Препрочете описанието, което един от съседите на Барет беше направил на скитниците, които бе видял да обикалят квартала преди убийството. Тъмна коса, мършав, космат, с козя брадичка и зелена военна униформа. То отговаряше до най-малките подробности на Бък. Момичето с него? С къса коса, високо около метър и петдесет, с червено боди и синя превръзка на главата.

Марта.

Единствената част от описанието, в която тя бе до известна степен несигурна, беше бодито, но сега и това се бе потвърдило.

Наистина ли би могла да бъде Марта? Дийна знаеше, че бедното момиче си мисли, че е влюбено в Бък и вероятно лесно би могло да бъде повлияно от гангстер като Бък. Но ако полицията грешеше? Ако кметът Барет не бе убил семейството си? Какво ако…

Тя притисна устата си с длан. Просто не можеше да мисли за това. Не и нейната Марта. Не и тя!

Погледът й неволно се върна към статията от вестника. Нещо в нея предизвикваше някакъв спомен. Прегледа отново набързо описанието на съседа. Той също така си спомняше, че поне в един от случаите мъжът е носел черна чанта. По-голяма от ръчна чанта, по-малка от куфарче. Може би спортен сак. Предположението, разбира се, беше, че може би в сака е имало някакъв вид оръжие.

А причината, която бе смутила паметта на Дийна, беше, че тя вече бе виждала този сак някъде в тази стая.

Дийна избута мръсните дрехи от скута си и се изправи. Сакът не беше в килера. Той не можеше да се побере в бюрото, затова опита в дрешника. Боже господи, боже господи, боже господи! Почувства как паниката в нея започна да се надига, как кръвта се качва в главата й. Какво щеше да стане, ако Марта се е забъркала с някакъв гангстер? Ако той има пистолет?

А ако пистолетът е скрит в стаята на Марта?

Сега започна да бърника навсякъде, толкова бързаше и действаше така припряно, че разпиляваше нещата и газеше по тях. Никога нямаше да може пак да ги събере. Марта щеше да разбере, че стаята й е била претърсвана, че неприкосновеността на личния й живот е била нарушена.

Нямаше значение. Това беше по-важно.

Откри сака под леглото на Марта, избутан в най-отдалечения ъгъл. Самото негово присъствие беше нарушение на законите на къщата; Дийна бе наредила Марта да върне или да изхвърли всички вещи, свързани с Бък. Това значеше, че тя продължава да съхранява нещо, което възнамерява да върне или пък за което той има намерение да се върне по-късно.

През мъртвото ми тяло! Дийна измъкна сака изпод леглото, отвори горния цип и погледна вътре. Онова там не беше пистолет или друг някакъв вид оръжие, поне не в общоприетия смисъл. Беше фотоапарат.

Дийна понечи да го извади, но после се възпря. Господи, навярно не би трябвало да оставя отпечатъци от пръстите си върху него. Беше объркана. Започваше да мисли като детектив от някой роман, каквито се продаваха на касите в бакалиите. И все пак…

Тя взе една найлонова ръкавица от банята, после извади фотоапарата, като внимаваше да не го докосва много. Беше три и половина милиметров апарат, висококачествен, както личеше от пръв поглед. С твърде много приспособления, твърде много измервателни прибори. Беше предназначен за хора, които сериозно се занимават с такива неща.

Какво бе правил Бък с такъв апарат? Беше ли намесен тук Уолъс Барет? Беше ли намесена Марта? Дали Бък не участваше в някакъв заговор? Марта никога не бе споменавала, че Бък се занимава с фотография, още по-малко, че й е заемал фотоапарата си. Да не би да е правил… снимки на Марта? Снимки, които двамата са искали да скрият от майка й?

Стига! Главата й се въртеше от страха пред различните вероятности. Прилошаваше й от мисли. Беше време да разбере.

Тя превъртя напред филма от апарата. Беше лесно — във филма бяха останали само няколко кадъра. Пренави го и освободи лентата. Трябваше само да го разгъне. И тогава щеше да види…

Дийна разгъна филма върху юмрука си. Трябваше да види, каквото и да бе заснето.