Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (50)

49.

След прекъсването в предобеда Бълък призова следващия свидетел, някой си доктор Албърт Камилиери. От списъка на свидетелите на обвинението Бен знаеше, че той е кръвен експерт.

Бълък започна разпита на свидетеля по традиционния начин, като се опита да зашемети съдебните заседатели с привидно безкрайния списък от атестати, препоръки, степени, членства в професионални организации и т.н. на свидетеля. Стратегията му беше простичка. През по-голямата част от времето, когато щеше да дава показания, свидетелят щеше да говори сякаш над главите на съдебните заседатели. Те нямаше да бъдат в състояние да следят неговите анализи, още по-малко пък да повторят процедурата. Просто щяха да приемат думите му на вяра. За да е сигурен, че ще стане точно така, Бълък трябваше да превърне свидетеля си в нещо повече от човек, който просто работи в полицейската лаборатория. Не бе достатъчно, че е Албърт Камилиери. Той трябваше да бъде Алберт Айнщайн в света на експертите, които са се посветили на изследването на кръвта.

В продължение на повече от половин час Бълък наблягаше върху несъмнените професионални качества на свидетеля, като цитира и някои престижни дела, върху които той беше работил — ако се вярваше на Бълък, този човек бе решил неразрешими проблеми.

Накрая той въведе свидетеля си в делото.

— Доктор Камилиери, имате ли някакво отношение към случая, който понастоящем се разглежда на този процес?

Докторът беше слабичък мъж, облечен в палто от туид, което изглеждаше поне с два размера по-голямо от неговия номер.

— Да, имам.

— По какъв начин сте ангажиран със случая?

— Аз бях експертът по кръвните проби, когото сержант Томлинсън призова на местопрестъплението.

— А кой е сержант Томлинсън?

— Той е помощник на лейтенант Морели.

— И както ни бе казано вече, лейтенант Морели е офицерът от отдел „Убийства“, натоварен да проведе разследването на сцената на престъплението, така ли е?

— Точно така.

Бълък замълча и направи малък пирует около подиума.

— Сега, преди да ни разкажете какво сте направили, бих желал да ви попитам какво сте видели. Когато пристигнахте на местопрестъплението, какво видяхте там?

Камилиери сви рамене:

— Ами… изглеждаше като стандартна сцена на извършено престъпление.

— Имаше ли тълпи от разхождащи се туристи?

— Не. Нямаше никой, освен упълномощения полицейски персонал.

— Увредени ли бяха по някакъв начин кръвните веществени доказателства?

— По никой от начините, за които аз знам.

— Много добре. Сега ще бъдете ли така любезен да ни разкажете какво сте направили?

Камилиери пое дълбоко дъх. Споменът за това навярно и за него не бе по-приятен, отколкото за когото и да е.

— Показаха ми три места в дома, където са били намерени телата. След това взех представителни кръвни проби от тези места, включително и от самите тела.

— Какво направихте с тези кръвни проби?

— Поставих ги на самостоятелни, етикетирани стъклени плоскости, а стъклата поставих в самостоятелни, етикетирани лабораторни петри, след това запечатах петритата в самостоятелни, етикетирани хартиени кесии.

— Има ли някаква възможност отделните образци да бъдат преместени или етикетите от тях да паднат?

Това беше навеждащ въпрос, но Бен го остави да мине.

— Не, никаква. Бях много внимателен.

— Оценяваме вашия професионализъм, докторе.

Тъй или иначе, Бълък пипа добре, помисли си Бен.

— А след това какво направихте с образците?

— Занесох ги за изследване в нашата централна полицейска лаборатория. Всичко това направих в присъствието на поне двама свидетели през цялото време. Свидетелите водеха бележки коя именно проба е била обработена и какви точно са получените резултати.

Бен трябваше да признае, че е впечатлен. Камилиери сякаш защитаваше всяка отделна база на бейзболното поле. Той не оставяше никакво пространство, където да се промъкне един умен защитник, за да посее някакво основателно подозрение към него.

— Доктор Камилиери, ще бъдете ли така добър да ни съобщите какви са били тези резултати?

— Разбира се.

Камилиери се намести малко по-напред в стола си. Разбира се, това беше онази част от показанията му, която всички очакваха, и той го знаеше.

— В повечето случаи намерената на сцената на престъплението кръв принадлежеше на жертвата. Кръвта около Алиша беше на Алиша; кръвта около Карълайн беше на Карълайн. С едно изключение все пак.

Той замълча, като по този начин даде на Бълък великолепната възможност да увеличи напрежението.

— Наистина ли? Изключение? И какво е то?

— Кръвта около тялото на Карълайн Барет в по-голямата си част принадлежеше на Карълайн Барет. Но аз открих няколко кръвни следи от друг източник. Едно петно върху тъканта на дрехата, в която тя бе облечена, и друго едно на ръката й.

Бълък кимна:

— А вие направихте ли анализ на тази несъвпадаща кръв?

— Да, направих.

— И успяхте ли да я идентифицирате?

Камилиери прокара пръст по носа си:

— Аз, значи, съм сигурен, че знаете, че е невъзможно да се направи абсолютно положителна идентификация на един кръвен източник. Това не е като пръстов отпечатък, той не е уникален. Онова, което всъщност ние можем да направим, е да идентифицираме няколко различни кръвни характеристики, като типа, консистенцията, секрета, броя на белите кръвни телца и т.н., и да определим дали характеристиките на пробата отговарят на онези, които сме открили в кръвта на определена личност.

— Разбирам. А вие направихте ли такъв анализ на несъвпадащата кръв, открита по тялото на Карълайн Барет?

— Да, направих.

— Добре.

Бълък отново замълча и този път погледът му се плъзна из съдебната зала, докато накрая се спря върху Уолъс Барет.

— Доктор Камилиери, имали ли сте някога възможност да изследвате кръвта на обвиняемия?

— Да, имал съм. Аз взех проба от неговата кръв, след като той беше затворен.

— И анализирахте ли неговата кръв, за да установите тези различни характеристики, които описахте преди малко?

— Да.

— А имали ли сте възможност да сравните резултатите, които сте получили от анализа на идентифицираната кръв върху тялото на Карълайн Барет, с тези от кръвта, взета от Уолъс Барет?

— Да, имах такава възможност.

— И какъв беше резултатът от това сравнение?

Преди да отговори, Камилиери за миг спря да диша.

— Съвпадението беше почти абсолютно.

Бълък печално кимна:

— Разбирам. — Той отправи извънредно разочарован поглед към Барет, после продължи да задава въпросите си: — Доктор Камилиери, били ли са извършени някакви изследвания на тези кръвни характеристики, отнасящи се до населението?

— Да, кръвните проби от населението са категоризирани и картотекирани. Разбира се, аз не мога да идентифицирам определените кръвни характеристики на всяка отделна личност, но мога да определя статистическото подобие на всяка комбинация, появяваща се в общото население.

Бен се стегна. Всеки път, когато обвинението започва да говори за статистически данни, значи, че е дошло времето защитата да му види гърба.

— Имали ли сте възможност да сравните вашите находки от несъвпадащата кръв, открита на тялото на Карълайн Барет, с населението като цяло?

— Да.

— И какво открихте?

Беше време Бен да се намеси:

— Възразявам! Това е неуместно. Статистическите вероятности по никакъв начин няма да разкрият пред съдебните заседатели дали обвиняемият е извършил именно това престъпление.

Съдия Харт свали очилата си и почука с тях по масата:

— Запозната съм с тези аргументи, господин защитник, и не се отнасям несъчувствено към тях. Но имам намерение да допусна този въпрос.

Бен стисна зъби и седна на мястото си. Знаеше, че нещата тръгват зле.

— Моля да отговорите на въпроса — продължи Бълък.

Камилиери кимна:

— Ако говорим от статистическа гледна точка, вероятностите друг човек да притежава абсолютно същите кръвни характеристики като Уолъс Барет са почти едно на сто хиляди. Като се има предвид, че населението на градската площ на Тълса е едва около половин милион, това означава, че има приблизително петима души, които ще имат същите характеристики като тези на неговата кръв.

Бълък прие тази информация с възможно най-мрачното си изражение.

— Петима души! — Очите му отново се обърнаха към обвиняемия и този път погледите на съдебните заседатели също се обърнаха заедно с него. — И един от тях е Уолъс Барет.

— Точно така.

— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси към вас.