Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (38)

37.

На другата сутрин Бен се чудеше на бързината, с която процесът премина на първа скорост. Като се има предвид огромното внимание, с което се следеше всяка дума, всяко дори по-незначително действие или постановление, процесът напредваше удивително бързо. Или може би само му изглеждаше така, защото във всеки миг той изпитваше огромен страх.

Всички предварителни процедури приключиха за по-малко от половин час. В девет и тридесет съдия Харт откри встъпителните пледоарии. Джак Бълък отново се изправи пред съдебните заседатели, като със спокойното си, внушаващо доверие поведение им даваше да разберат, че всяка дума, която изрича, е самата истина.

— Аз не съм тук, за да правя спектакъл — обърна се той към заседателите с една ръка в джоба, а другата върху перилата. — Нямам намерение да ви покровителствам. Нямам намерение да ви угаждам. Не искам да се опитвам да ви убеждавам, като си служа със съдебни номера или с бомбастично красноречие. Аз ще оставя фактите сами да говорят. А те, повярвайте ми, говорят повече от десетки дебели томове. — Замълча, после се запъти към противоположния край на карето със съдебните заседатели. — Вие вече знаете какво се е случило. Нямам намерение да го превръщам в мелодрама. — Отново замълча, а лицето му леко се изкриви. — Фактите са достатъчно ужасни такива, каквито са. — Той се отправи към един триножник, където бяха поставени, обърнати, няколко увеличени снимки. — Това са снимките, направени на мястото на престъплението. Сега няма да ви ги покажа. Не бих могъл да го направя. Не бих могъл да бъда толкова… жесток.

Бен потисна усмивката си. Бълък всъщност искаше да използва снимките при встъпителната си пледоария, но съдията не му бе позволила.

— За зла чест вие ще трябва да ги видите по-късно с развитието на този процес. И ето какво ще видите. — Той вдигна ръце на височината на гърдите си, сякаш пресъздаваше екрана на въображаем телевизор пред заседателите. — Жената на обвиняемия и майка на децата му — безжизнена, отпусната върху един стол в трапезарията и едва ли не всеки сантиметър от кожата и дрехите й, пропити и покрити със засъхнала кръв. Пробождания от нож на повече от двадесет различни места. Мъртва е, въпреки че, както разкрива свидетелството на съдебния лекар, не е починала нито бързо, нито безболезнено.

Бълък извади втора снимка от купчинката, която продължаваше да лежи, обърната.

— В спалнята на втория етаж четиригодишната дъщеря на обвиняемия лежи на леглото с фатална прободна рана в областта на сърцето. Ръцете й са скръстени на гърдите в гротескна пародия на сън.

Бълък извади трета снимка от купчинката. Бен можеше само да се възхищава на блестящото представяне на Бълък. Той използваше снимките, без да ги показва. Всъщност така беше по-добре. По този начин създаваше огромно очакване и караше заседателите да ловят всяка негова дума и затаили дъх, да чакат доказателствата, които той искаше да сподели с тях.

— И накрая — продължи Бълък, — в банята, осемгодишната дъщеря на обвиняемия. Мъртва — намушкана. Многократно. И отново навсякъде кръв.

Бълък отстъпи крачка назад и потри ръце, сякаш измиваше от тях кръвта и ужаса.

— Самата сцена на престъплението ни казва много за личността на човека, извършил тези ужаси. Той очевидно е бил силен, силен… физически. Някой, който е имал достъп до дома на Барет. Някой, изпепелен от омраза. Неносещ в себе си случайно породена злоба, а лична и точно определена ненавист.

Бавно и колебливо Бълък се върна към банката на обвинението.

— Сред свързаната с правото общност никога не е имало особени съмнения относно въпроса кой е извършителят на това престъпление. Непосредственият съсед на Уолъс Барет го е видял да бяга от къщата си приблизително по същото време, когато убийствата вече са били извършени. След това няколко полицейски служители започват да преследват Барет, който с бясна скорост кара към Бариерата на индианците, преследване, което мнозина от вас са наблюдавали по телевизията. Имало ли е някакво съмнение в умовете на онези, които са гледали преследването, защо е бягал Уолъс Барет? Не мисля. Здравият разум ще ви отговори на този въпрос. И ако здравият разум не е достатъчен, свидетелите, които сме призовали тук, всички експерти в своята област, ще ви дадат непоколебими доказателства, които ще установят безусловно вината. Отпечатъци от пръсти. Кръвни анализи. Проба от ДНК. Всичко сочи един и същи злодей. — Той се обърна и посочи с ръка: — Уолъс Барет.

След кратка пауза Бълък продължи:

— Защитата без никакво съмнение ще вложи цялата си енергия, за да се опита да ви убеди, че очевидното не е истина. Не знам какво ще ви разкаже защитата. Виждате ли, в нашата правосъдна система обвинението е задължено да предостави на защитата всичко, с което разполага, но защитата не е длъжна да предостави на обвинението нищо. Тъй че аз мога само да изкажа предположенията си. Може би защитата ще ви каже, че това е било грешка. Може би ще ви каже, че е било нещастен случай. Може би ще ви каже, че са били търговци на наркотици или терористи от Средния изток, или някакъв свръхестествен беглец от роман на Стивън Кинг. Кой знае? При някои адвокати колкото по-огромна е лъжата, толкова по-убедителна изглежда тя. Аз мога само да ви помоля да не обръщате внимание на театралните жестове, да не се поддадете на фантастичните танцови стъпки, които ще ви покажат. Не забравяйте доказателствата. Не забравяйте фактите. Вслушайте се в това, което ви казва здравият разум. Вслушайте се в сърцата си. И направете това, което трябва да направите.

Бълък замълча. За миг Бен помисли, че може би е свършил. Тогава той вдигна пръст:

— Докато претегляте тежестта на всички онези „Какво би станало, ако…“, вие може би ще пожелаете да не забравяте един многозначителен факт. Когато полицията пристигна след случилото се в дневната в дома на Барет, тя откри една поставена в рамка снимка на Карълайн Барет, която е била запратена срещу стената и стъклото й се е разбило на хиляди парченца. Задайте си следния въпрос: дали един влязъл с взлом крадец би се спрял в стаята, за да унищожи снимката на мисис Барет? Би ли се спрял там един терорист? Или някой наемен убиец? Аз ще ви подскажа, че никой няма да почне да разбива снимката на една жена — освен човек, който лично познава тази жена… и я мрази. Някой, който е решил, че вече не може да живее с нея. Че не би могъл повече да живее с нея. — Бълък леко опря ръце върху перилата: — Когато този процес завърши, аз вярвам, че вие ще знаете не само кой е извършил това престъпление, но и защо. Тогава ще ви помоля да направите онова, което трябва да направите, дори и ако за някои от вас това ще е неприятно, дори мъчително. Навярно някои от вас си спомнят обвиняемия от дните, когато е играл футбол, или от неговите пресконференции, и мислят за него като за приятелски настроен, добър по природа човек. Добре, но Уолъс Барет, с когото вие ще се срещнете в тази съдебна зала — истинският Уолъс Барет! — е съвършено различна личност. По-твърд, по-зъл, по… по-злонамерен човек. Човек, който е биел и тормозел жена си. Човек, който е тероризирал своите деца. Човек, използвал груба сила, за да постигне дори своите дребни желания. Човек, който губи контрол върху себе си и когато неговата ярост избухне, тя го прави способен на всичко. На абсолютно всичко. — Той посочи с широк жест обърнатите наопаки снимки. — Дори на това. — Бълък се обърна и ги изгледа един по един право в очите: — И след като сте се срещнали с този човек, убеден съм, вие ще можете, дори ще поискате силно да направите това, което трябва да направите. Да вземете правилното решение.

Той погледна към съдийския подиум.

— Благодаря ви, Ваша чест.

Съдия Харт се наведе напред:

— Благодаря ви, господин прокурор. Мистър Кинкейд, желаете ли да произнесете встъпителната си пледоария сега?

— Да.

Бен събра бележките си и се отправи към карето на съдебните заседатели. Не беше очаквал да го призоват толкова бързо. Обикновено при такива големи дела за убийство встъпителните пледоарии често продължават с часове. Но Бен знаеше, че Джак Бълък не е обикновен прокурор. Той бе далеч по-умен. Знаеше, че не бива да подава на заседателите дори и най-дребна подробност относно делото. Те вече знаеха за какво става въпрос. На него му трябваше просто да им каже достатъчно, за да ги накара да му се доверят, да му вярват и да ги накара да очакват с нетърпение какво ще каже следващият оратор. И беше успял.

— Дами и господа съдебни заседатели!

Бен несръчно се покашля. За милионен път сега отново желаеше да притежава нещо от изяществото, с което Джак Бълък толкова майсторски се бе представил пред съдебната зала.

— Дами и господа, Уолъс Барет не е извършил това престъпление. Нека отново повторя… — Бен направи малка пауза, за да придаде тежест на всяка своя дума. — Уолъс Барет не е извършил това престъпление. Знам, че вие ще чувате как хората говорят, че го е извършил; вече сте чули да говорят, че го е извършил. Но той не го е сторил. Аз го знам. И в края на този процес вие също ще го знаете. Искам да ви предложа две думи — продължи той. — Двете най-важни думи, които ще чувате през цялото време на този процес. И те са: основателно съмнение.

Усмихна се, като се надяваше, че поне един от съдебните заседатели ще му се усмихне в отговор. Усмивка нямаше.

— Както по-късно ще ви посочи съдията, вие не можете да произнесете обвинителна присъда срещу този човек за това престъпление, ако имате основателно съмнение дали го е извършил. Такава е нормата. Не „вероятно“, а „не“. Не седемдесет и пет процента или дори повече. Без никакво основателно съмнение. Дори не става въпрос за някакво голямо съмнение. Ако имате и най-малкото основателно съмнение, вие ще трябва да издадете присъдата „невинен“. Защото такъв е законът.

Бен остави бележките и законниците си на масата и се върна към карето на съдебните заседатели. Нямаше нужда от тях, те му бяха само опора. Бълък не използваше бележки и той знаеше, че заседателите внимателно ще сравняват двамата, като се опитат да решат дали Бен също тежи. Той трябваше да изглежда, сякаш говори наизуст, а не от предварително подготвен текст.

— Убеден съм, че вие си спомняте всичко, което обвинението каза за своите доказателства. Нека сега поговорим за онова, което то не ви каза. Да поговорим за всичко онова, което то не ви показа или не можеше да ви покаже. Обвинението ви каза, че е убедено, че Уолъс Барет е извършил това престъпление, но има ли някой, който да го е видял да го извършва? Не. Има ли някой, който да е чул, че престъплението е било извършено? Не. Няма свидетели, които да са видели, няма свидетели, които да са чули. Единственото, което ви се предлага, е, че един съсед на Барет видял Барет в дома му по предполагаемото време на извършване на престъплението. Но защо Барет да не бъде там? Та той живее там! Това не доказва нищо.

Свидетелствата сочат, че когато Барет е напуснал дома си в оня ден, неговите деца и жена му са били живи и здрави и че никой не е бил потресен повече от него, когато по-късно открива, че са били убити. Той е бил потресен и унищожен. Бил е объркан емоционално. Не е знаел какво да направи. Така се е качил в колата и е потеглил. Дори не е знаел къде отива. Знаел е само, че трябва да се махне оттам. Обвинението иска да ви убеди, че той с бясна скорост се е опитвал да избяга от правосъдието. Нищо подобно. Както ще покажат и доказателствата, Барет дори не е видял полицаите, които са го преследвали, едва ли не до момента, когато се е блъснал в кантона…

… Навярно тази нужда да кара, да избяга може да ви се стори странна, дори ирационална, но ви моля да си зададете въпроса: ако вие се върнете в дома си и намерите там избито цялото си семейство, няма ли и вие да се държите малко ирационално? Няма ли да направите някоя и друга грешка?

— Ваша чест! — изправи се Бълък. — Съжалявам, че трябва да прекъсна речта на защитата, но искам да отправя възражение. Всичко това започва да се превръща в полемика.

— Поддържам възражението — обяви съдия Харт. — Господин адвокат, моля да се придържате към прегледа на доказателствата, които ще бъдат представени. Запазете полемичните си забележки за по-късно.

— Да, Ваша чест.

Бен много добре знаеше, че тази част от неговото изявление щеше да предизвика възражение. Но представата за това преследване с бясна скорост, наблюдавано от практически всички, беше толкова опасна, че бе уверен, че трябва да я разбие колкото е възможно по-бързо, независимо дали ще породи възражение или не. А и за него бе доста трудно строго да се придържа към схемата на доказателствата, които щеше да предостави, тъй като все още не бе сигурен какво точно ще предостави. Всъщност имаше само един свидетел, на когото можеше да разчита със сигурност.

— Може би някои ще се запитат дали Уолъс Барет ще се изправи на свидетелската скамейка? Този момент често предизвиква голямо любопитство и напрегнато очакване при всеки процес. Добре, нека видим дали ще мога да задоволя поне отчасти това очакване. Трябва ли той да застане там? Разбира се, не. Петата поправка към конституцията гласи, че той не е задължен да каже и дума. Откровено казано, аз обикновено съветвам своите довереници да дадат показания. Той иска да говори пред вас, той иска да разкаже пред вас своята история. Тъй като е невинен човек. И иска вие да я знаете.

Бен напрегна съзнанието си, за да потърси друг някой въпрос, който би могъл да изложи в предварителната си пледоария. Не можа да се сети за нищо. Помисли, че е обхванал по-голямата част от най-важното. Реши, че сега може да се ориентира към заключението.

— Но преди да седна на мястото си, бих желал да ви поставя един въпрос. Това е въпросът, който искам да остане дълбоко в съзнанието ви и да си го задавате през цялото време на този процес. Мистър Бълък ви каза, че полицията е насочила подозренията си към Уолъс Барет още в самото начало — и това е вярно. Само че полицията никога не разгледа проблема от друг аспект. Тя никога не проведе разследване от друг ъгъл. Не разпита никакъв друг заподозрян. Така че когато изслушвате свидетелствата, запитайте се дали тя не се е насочила към Уолъс Барет, защото той е бил единствената й възможност — или защото е бил по-лесната възможност?

Бен обърна поглед към съдията:

— Това е всичко, което исках да кажа, Ваша чест.

Съдия Харт се завъртя, за да застане с лице към съдебната зала:

— Много добре, встъпителните пледоарии завършиха и тъй като разполагаме с известно време преди обедната почивка, обвинението може да призове първия си свидетел.

Бен кимна на довереника си, потупа го по рамото, седна и се хвана за ръба на своята маса.

Започваше се.