Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (54)

53.

Три на три, промърмори си Бен, докато се връщаше към масата на защитата. Трима свидетели горе, трима свидетели долу и всеки път мислеше, че е успял да свърши доста прилична работа, за да подкопае показанията им по време на кръстосания разпит. Наистина не бе успял напълно да обезсмисли казаното от тях — някои от показанията на съдебния лекар все още доста тежаха. Но бе успял да направи онова, което всеки защитник се надява да направи по време на изложението на тезата на обвинението. Да посее семената на основателно съмнение.

Следващият свидетел, който трябваше да застане на скамейката, беше съдебният патоанатом — доктор Хикару Корегаи. Бен няколко пъти го бе разпитвал преди, така че знаеше какво може да очаква. Корегаи беше кисел човек с чувство за собственото си значение и преди всичко играеше в екип. Той щеше да дава показания от страна на обвинението и никога не забравяше това обстоятелство.

Корегаи зае мястото на свидетелите по своя обичаен маниер, изпълнен с достойнство и предпазливост. Бен помисли, че е открил някаква неувереност в походката му, едва доловима несигурност, докато пристъпваше. Беше чувал, че Корегаи има известни проблеми със сърцето.

След въвеждащите думи на съдията и изброяването на неговите титли и трудове — хилядите аутопсии на Корегаи и многобройните му статии в медицински списания — Бълък започна разпита на свидетеля по делото в ход.

— Вие ли направихте аутопсията на членовете на семейство Барет?

— Да. — Както винаги, отговорите на Корегаи бяха отривисти и конкретни. — Аз направих аутопсиите на майката, Карълайн Барет, както и на двете момиченца — Алиша и Анабел Барет.

Бен видя как някои от заседателите потръпнаха. Беше страшно дори да помислиш, че тези две мънички красиви момиченца са били аутопсирани. Надяваше се, че Бълък няма да измъкне снимки.

— Да започнем с децата — продължи Бълък. Изразът на лицето му беше мрачен и без следа от хумор, както подхождаше на въпросите, които задаваше. — Въз основа на вашите изследвания бихте ли могли да определите причината за смъртта?

Корегаи кимна:

— И двете деца са умрели вследствие на пробождане с остър инструмент, вероятно нож.

— А каква е причината за смъртта на Карълайн Барет?

— Тя също е била поразена от рани, нанесени с остър инструмент, вероятно с нож, и вероятно със същия нож, който е убил дъщерите й. Но по тялото си тя имаше множество рани, може би повече от двадесет, доколкото ги преброих.

Откъм карето на заседателите и галерията се разнесе шумно ахване.

— Най-тежката беше разрезът, който минаваше през половината от гърлото й. На едно място той беше толкова дълбок, че стигаше до гръбначния стълб. Имаше също така и разрез, четири и половина на два и половина сантиметра, който преминаваше от лявата към дясната половина на лицето й.

— Това ли беше… всичко?

— Не. Имаше многобройни рани в дясната половина на лицето й и няколко пробождания в задната част на главата. Сякаш убиецът се е опитвал да унищожи лицето й. Да заличи съществуването й.

— Някакви други рани, докторе?

— Да. Беше получила няколко прореза по ръцете. Раните бяха вертикално на дланите — тук той вдигна ръцете си, за да покаже нагледно, — които ме накараха да предположа, че тя се е опитала да се защити.

— Но не твърде успешно.

— Не — откликна Корегаи. — Плътта слабо може да защити някого от ножа.

— Тогава можем да приемем, че тези рани са били причината за смъртта на Карълайн Барет?

Корегаи се съгласи:

— Никое от тези наранявания само по себе си не е било непременно фатално, дори не и онова на гърлото. Но натрупаното въздействие от масирания кръвоизлив е било смъртоносно.

— Смъртта веднага ли е настъпила, докторе?

— Не — тържествено отговори Корегаи. — Смъртта вероятно е била бавна. Бавна и мъчителна.

Неколцина от заседателите сведоха очи или се хванаха за стомасите си. По своя специфичен емоционален начин Корегаи бе обрисувал картина, която бе повече ужасяваща, отколкото снимките, направени от фотографите на местопрестъплението.

— Можете ли да ни кажете времето, когато смъртта е настъпила, докторе?

— Не мога да ви отговоря с абсолютна сигурност… — Корегаи хвърли бърз поглед към Бен. Опитът го бе научил да не се опитва да изказва предположения за неща, които не би могъл да докаже. — Мога да сведа времето на смъртта в границите между четири и шест часа следобед на единадесети март.

— Мисля, че това е напълно достатъчно — заяви Бълък, като по свой собствен начин напомни на заседателите, че съседът на Барет го бе видял да изтичва от къщата точно преди шест часа. — Благодарящи за помощта. Нямам повече въпроси.

Бен доближи до подиума спокойно, почти благоговейно. Трябваше да се държи уважително и сериозно с този свидетел. Нямаше начин, по който можеше да подложи на сериозно съмнение което и да е от заключенията на Корегаи. Най-доброто му оръжие щеше да бъде, ако поставеше акцента върху всичко онова, което Корегаи не бе казал.

— Доктор Корегаи, изненадан съм, че вие не сте могли по-точно да определите времето на настъпването на смъртта. Защо?

— За нещастие в този случай ние не разполагахме с данни, получени от съдебния лекар и необходими за установяването на времето на смъртта с по-голяма степен на точност.

Каква абракадабра, помисли си Бен. Той крие нещо.

— Доктор Корегаи, вие не съхранихте ли съдържанието на стомасите на жертвите?

— А… не.

Бен искрено се учуди:

— Не ли? Но ако го бяхте сторили, нямаше ли да бъдете в състояние по-точно да определите времето, когато смъртта е настъпила?

— Това… да, вероятно.

— Добре, защо не го направихте?

— Тогава не мислехме, че това е необходимо.

— Защото полицията вече беше решила кой, според нея, го е направил. А тъй като тя вече знаеше кога обвиняемият е напуснал дома си и не е възнамерявала да потърси други заподозрени, следователно нямало е основание да се съхранява съдържанието на стомасите!

— Не бих поставил нещата на тази плоскост — заяви Корегаи, но неспокойството му очевидно нарастваше. — Междувременно вярно е, че не беше нужно да се вземат извънредни мерки за разследването, тъй като вече се мислеше, че случаят е решен.

— С други думи полицията вече е имала кого да постави на мушката и не е желаела куп странични доказателства да объркат случая й.

— Възразявам! — обади се Бълък с определена нотка на презрение в гласа си.

— Приема се! — Съдия Харт свали очилата си и се взря в Бен: — Господин защитник, вече ви предупредих относно този вид забележки. Ако отново си позволите такова нещо, вие ще покажете своето неуважение към съда.

— Съжалявам, Ваша чест. — Бен погледна в бележките си: — Освен това, докторе, забелязах, че не сте идентифицирали оръдието на убийството.

Корегаи бавно поклати глава:

— Тъй като на местопрестъплението не е било открито оръдието, с което е било извършено убийството, за мен бе невъзможно да го идентифицирам като оръдие, което действително е било използвано.

— Значи вие фактически не можете да кажете със сигурност какво е причинило смъртта.

— Мога да кажа, че причината за смъртта е тънък инструмент с единствен режещ ръб. Това описание може да съответства на безброй ножове или, в този смисъл, на други остри инструменти. Всеки дом притежава ножове. Защо трябва да посоча кой точно е бил използван?

— Освен че след като знаете, че специфичното оръжие за убийство би могло да елиминира заподозрените, включително и този, когото съдят в момента — което пък е точно онова, което обвинението не желае.

Съдия Харт не изчака обвинението да възрази:

— Мистър Кинкейд!

— Съжалявам, Ваша чест. Но наистина е потискащо отново и отново да виждаме как обвинението и полицията са пропуснали да проследят или поне да разследват възможните алтернативи, защото са били решени да натикат един човек зад решетките!

— Господин защитник, това е кръстосан разпит, а не заключителна пледоария. Или задавайте въпроси, или си седнете!

— Добре, добре! — Бен извади копието си на доклада на Корегаи за аутопсията. — След като говорим за неизползвани възможности, вие не сте направили необходимото, за да удостоверите дали Карълайн Барет не е била изнасилена, нали?

Корегаи погледна учудено към Бен:

— Какво?

— Това не е ли стандартна процедура в случай на убийство на жена: да се направи изследване дали не е имало изнасилване?

Корегаи изглеждаше леко озадачен:

— Но ние разполагахме с недвусмислени доказателства, че е имало сексуално общение!

Бен замръзна на мястото си:

— Че е имало… какво?

— Сексуално общение. Дали е било насилствено — не бих могъл да кажа поради многобройните увреждания, получили се в резултат от раните, нанесени след сексуалния контакт. Но преди смъртта си жертвата е имала сексуално общение.

— Колко преди смъртта?

— Не мога да кажа с точност. В един период от двадесет и четири часа.

— Но тя… — Бен се опитваше да се овладее. Той знаеше какво щеше да си помисли всеки. Че тя е била със съпруга си. — Но вие не знаете кой е бил партньорът й?

— Не. Не открих никакви остатъци от семенна течност или други някакви доказателства, от които бих могъл да направя точно заключение.

— И предполагам, че също така не сте направили и нищо, за да установите накъде води тази следа.

— Всъщност направих.

Бен внезапно почувства как сърцето му се вледенява. Какво му бе казвал толкова пъти Бълък? Ако не знаеш отговора, не задавай въпроса!

— Проведох тест за бременност.

Умът на Бен трескаво работеше. Изглежда, че делото се изплъзваше от ръцете му.

— И… резултатът беше?

— Карълайн Барет беше бременна.

Реакцията в съдебната зала не приличаше на нищо, случило се преди в нея. Отначало настъпи напрегната, почти неестествена тишина, последвана от внезапен изблик, толкова шумен, че съдия Харт бе принудена да използва чукчето си.

— Приканвам ви към порядък! Порядък!

Репортерите наскачаха от местата си и се втурнаха към изхода. И трите камери бръмчаха неистово.

— Била е бременна? — повтори Бен. — Искате да кажете — от…

— Не, не от последния случай на сексуална активност. Ембрионът беше почти на два месеца.

Знаеше, че не бива, но не можеше да се въздържи. Очите му се опитаха да срещнат погледа на Уолъс Барет, както и очите на всички в залата. Когато успя, той видя, че Барет е вцепенен, също като останалите. Устата му бе полуотворена, очите му отначало се разшириха, после погледът му стана празен. Той леко помръдна устни, но оттам не излезе никакъв звук.

Бременна?

— Тя носеше дете — заяви сухо Корегаи. — Момче.

Главата на Барет се склони върху масата. Съдия Харт продължаваше да удря с чукчето си. Шумът в съдебната зала бе неописуем.

— Ваша чест — извика в гълчавата Бълък, — това развитие действително е поразяващо! — Той използва тези думи, но на Бен Бълък съвсем не му изглеждаше поразен. — Държавата настоява за незабавно изменение в обвинението. Обвиняемият ще трябва да отговаря не за три, а за четири убийства!

Съдия Харт продължаваше да удря с чукчето:

— Господин обвинител, вие прекрасно знаете, че не можете да променяте обвинението по средата на процеса. Ако желаете да водите дело за четвъртото убийство, ще трябва да повдигнете ново обвинение!

Бълък кимна примирено. Той се обърна така, че лицето му да попадне в обективите на камерите и се усмихна към тях с горчива тъга, последвана от стоманена решителност.

Бен почувства как по гърба му пролазват студени тръпки. Неродено бебе. Убито. Това променяше всичко. Всичко. Най-ужасното престъпление на столетието току-що беше станало още по-ужасно.

— Имате ли някакви други въпроси, господин защитник? — попита съдия Харт.

— Не, Ваша чест. Струва ми се, че нямам.

Бен ненавиждаше да прекратява кръстосания разпит на такава дълбока нота, но нямаше никаква представа какво може да предприеме по-нататък. Просто нямаше представа.

Той зае мястото си до Уолъс Барет.

— Как се чувстваш, човече?

Барет извърна глава, достатъчно, за да могат Бен и съдебните заседатели да видят как по лицето му се стичат сълзи.

— Тя не ми беше казала нищо, Бен — проговори едва ли не шепнешком той. — Момче. Винаги съм искал момче.

Сълзите струяха от очите му; той отпусна лице в прикритието на ръцете си.

Бен усети някаква пустота в сърцето си, която бе почти непоносима. Знаеше, че Барет се чувства ужасно; страданието му бе едва ли не осезаемо. Но в същото време знаеше, че заседателите, в зависимост от това как се бяха навели напред, виждат съвършено различна причина за сцената, която се разиграваше на масата на защитата.

Там, където Бен виждаше сълзи на тежка печал, те съзираха сълзи на вина.