Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (53)

52.

Бен обмисляше тактиката си, докато се запъти към подиума. Очевидно трябваше да атакува методологията и предполагаемата достоверност на тези техники да се работи с ДНК, но имаше още едно основание, което като че ли бе още по-важно. По време на кръстосания разпит Бълък се бе отнасял към доктор Рийгън като към член на своя екип, като човек, който работи в полицейската лаборатория, което всъщност не бе твърде далновидно. Тук имаше нещо, което трябваше да бъде извадено на бял свят.

— Добър ден, доктор Рийгън — поздрави Бен.

Рийгън войнствено го изгледа. Да не би този въпрос да беше някакъв номер?

— Добър ден.

— Доктор Рийгън, колко получихте от държавата, за да дадете показания днес?

Публиката в залата се размърда. Бен изпита удоволствие от мисълта, че не само Бълък можеше да се раздвижи неспокойно.

— Аз… аз не съм получил нищо, за да свидетелствам — протестира Рийгън.

— Да, но затова пък сигурно са ви заплатили.

— Д-д-да.

— И вие давате показания.

— Да-а… но на мен — или по-скоро на моята фирма, беше заплатено за нейната научна експертиза и професионални услуги.

— Което включва и това, че вие трябваше да осигурите за пред съдебните заседатели и хората зад камерите свидетел, който да даде показания пред съда.

— Възразявам! — заяви Бълък.

— Възражението се приема. — Съдията строго погледна към Бен: — Господин защитник, моля ви да се ограничавате до съответния проблем, който разглеждаме.

— Да, Ваша чест! — Бен отново се обърна към доктор Рийгън: — Вие не сте член на полицейските сили, нито на службата на окръжната прокуратура, нали?

— Точно така.

— Вие нямаше да бъдете тук, освен заради това, че те се нуждаят от експерт по ДНК, значи те са ви платили да бъдете техен експерт.

— Господин защитник, тези научни процедури са много скъпи. Сметките трябва да се платят.

— Разбирам това. Но когато на един свидетел му се заплаща, за да даде показания, мисля, че съдебните заседатели имат право да го знаят, нали?

Рийгън почна да кипи:

— За последен път ви заявявам, че на мен не са ми платили, за да дам показания. Ние получихме предварително известна сума. Тази сума не се променя, независимо от това какви са резултатите.

Бен продължи да го притиска:

— Значи вие мислите, че службата на прокуратурата с удоволствие ще ви заплати хиляди долари, дори и да не помогнете на нейната теза по делото.

Този въпрос беше класически пример за многото въпроси, които не бива да се задават пряко, но когато Бен го разбра, вече беше късно да вземе думите си назад.

— Всъщност нашите анализи на ДНК по-често изключват от кръга на обвиняемите заподозрения, отколкото да го включват в него. ДНК е великолепен инструмент, с чиято помощ се елиминират заподозрените. Мнозина през последните няколко години са били освободени, дори и след произнасянето на осъдителна присъда, когато доказателството посредством проба на ДНК е установявало, че тези хора не са могли да извършат престъплението.

Така ти се пада, помисли си Бен. Ето какво става, когато езикът ти изпреварва мисълта.

— Тогава да поговорим за предполагаемите съвпадения, сър. Вие казахте, че сте изследвали всяка химическа частица от ДНК, открита на сцената на извършеното престъпление, и сте установили, че те съвпадат на всяка отделна химическа частица от ДНК, открита в пробата, взета от Уолъс Барет.

— Не, разбира се, не.

— Не ли? — Бен се обърна към карето на заседателите: — Но вие казахте на тези съдебни заседатели, че пробите абсолютно съвпадат!

— Съвпадение е технически термин, който се използва в научните среди. Вие трябва да разберете, че една молекула от човешка ДНК съдържа над три билиона химически единици. Дори и да имахме научния капацитет да изследваме всяка частица поотделно — а ние го нямаме! — това щеше да отнеме безкрайно много време. Когато в изследваните проби няма отклонения, ние казваме, че те си съвпадат.

— Дори и в случай че не си съвпадат.

Рийгън почервеня от раздразнение:

— Те съвпадат, господин защитник! След като имате предвид невъзможността да бъде изследвана всяка химическа частица.

Бен продължи натиска си:

— Обаче все пак има вероятност някои други химически частици — онези, които не сте изследвали възможно най-внимателно! — да не съвпадат.

— Да, теоретически това е възможно, но вероятностите това да се случи се измерват с астрономически цифри.

— Колко астрономически?

— Нелепо е дори да се мисли за тези цифри. Вероятността един тест РФЛП на ДНК между проби от двама различни души да съвпадне, е едно към десет милиона.

— А, още един поклонник на вероятностите! Навярно обвинението е спец в тази област, след като толкова често я използва! — Бен погледна бележките си: — Вие, разбира се, сте провели този тест РФЛП върху кръв. Наличието на кръв на Барет не го прави задължително убиеца.

— Освен това под ноктите на ръцете на неговата съпруга имаше кожа…

— Да, но вие сте провели само теста РПВ с образците от кожа, нали така?

— Вярно е. Нямаше достатъчно материал за РФЛП.

Бен хвърли поглед върху бележките си. Слава богу, проучванията, които Джоунс беше извършил за предварителното изслушване, го бяха направили нещо като експерт по ДНК. В противен случай успешното провеждане на кръстосания разпит би било невъзможно. Колкото и да е образован самият правист, няма никаква надежда да се проведе успешен кръстосан разпит. Ето защо научните експерти толкова често са в състояние да завъртят главите на правниците.

— А шансовете да има съвпадение между пробите, взети от двама различни души, са далеч по-големи при тестове тип РПВ, така ли е?

— Те са около четири хиляди към едно.

— Само толкова? — Бен се опита в думите му да прозвучи недоверие. — В такъв случай положителните резултати могат да бъдат и неточни.

— Теоретически това е възможно. Но далеч не е правдоподобно.

— Четири хиляди към едно не ми се струва невъзможно, докторе. А вие не сте ли правили изчисления относно степента на статистическите отклонения, дължащи се на определени подгрупи от населението?

Рийгън оправи връзката си:

— Не, не съм правил.

— Някои подгрупи от населението могат да имат ДНК, която повече си прилича, отколкото други, като по този начин вероятността тези ДНК да си приличат се увеличава. Прав ли съм?

— Да, така е.

— Ако вие разгледате генетичните разлики на населението от целия свят, можете да получите извънредно много статистически вероятности. Но ако ограничите вашето сравнение в рамките на определена подгрупа от населението, вероятността да получите недействителен положителен резултат става по-голяма, нали?

Рийгън дълбоко си пое дъх:

— Вярно е. Но няма доказателства, че…

— Един пример за такава подгрупа би могла да бъде черната раса, нали?

— Да.

Погледите на всички се насочиха към Уолъс Барет.

— Друга подгрупа би могло да бъде съставена от членовете на едно и също семейство.

— Това също е вярно.

— Между тези групи вероятността да има недействително съвпадение на ДНК е далеч по-голяма, нали?

— Не мога да го отрека.

Бен се засмя:

— Ние високо ценим вашата откровеност. — Той се върна към масата на защитата и донесе оттам един плик, който Кристина му бе намерила преди няколко дни, като го криеше от погледа на свидетеля. — Доктор Рийгън, бихте ли могли да кажете, че вашата работа е успех за вас?

Доктор Рийгън скръсти ръце в скута си:

— Лаская се да мисля, че е така.

— Имате ли много работа?

— Да, изглежда, че клиентите ни са много доволни от това, което вършим. Независимо от резултатите — добави бързо той.

— Убеден съм. Какъв е обемът на вашата дейност?

— Обработваме над шест хиляди проби месечно.

— Шест хиляди! И с какъв брой на персонала?

Този път Рийгън не бързаше да отговори. Той вече беше почнал да разбира накъде вървят нещата.

— Ние сме десет души в лабораторията.

— Божичко! — промърмори Бен. — Десет души, които трябва да обработят шест хиляди проби в продължение на приблизително двадесет работни дни! Навярно е много изтощително!

— Няма нищо, с което да не можем да се справим.

— И също така да объркате. С всички тези образци около вас.

— Бих желал да ви уверя, че системата, по която класифицираме протоколите за изпитанията, е извънредно надеждна.

— И все пак, докторе, с всички тези проби навсякъде в лабораторията — възможно е да се получат и някои грешки!

Рийгън леко се смути:

— Аз не знам за такива грешки.

Бен сурово го изгледа:

— Докторе, не е ли факт във всекидневието на съдебната медицина обстоятелството, че във всяка лабораторна практика има и определен процент на допусната грешка в резултатите?

— Повечето свързани с правителството лаборатории за съдебна медицина обработват далеч по-голям брой образци. В нашата лаборатория ние можем да избираме какво и в какво количество да приемаме. Не можем да си позволим да се претрупваме. Всеки образец се обработва индивидуално, а резултатите се разчитат от двама различни анализатори за потвърждение.

— Все пак, докторе…

— Уверявам ви, господин защитник, ние сме много внимателни.

— Навярно е така, докторе, но вие не сте съвършени, нали?

— Моля за извинение?

Това не беше съвсем честен въпрос, но той пък щеше да го отведе дотам, докъдето искаше да стигне.

— Майка ми винаги казваше, че никой не е съвършен, но не знам, може и да греши. Вие съвършен ли сте, докторе?

Рийгън враждебно изгледа Бен:

— Не, не бих казал, че съм съвършен. Въпреки че…

— Понякога допускате грешки.

— Предполагам. Но дори и да съм сгрешил в лабораторията, процедурата по потвърждаване на…

— Нито една процедура по потвърждаване на резултатите не е без своите дефекти, така ли е, докторе?

Той се поколеба за миг:

— Предполагам, че в дадена ситуация…

— И всяка лаборатория има процент на грешка, нали?

— Ако наистина имаме нужда от процент на грешка, той би бил съвсем незначителен. Едва ли си струва да говорим за такъв процент.

— Но вие споменахте за него, нали, докторе? — Бен извади от плика една цветна брошура с размера на страница от списание и я вдигна във въздуха: — Това е годишният доклад на „Селмарк“, така ли е?

Очите на Рийгън се разшириха:

— Да… струва ми се.

— След като сте обществена корпорация, вие сте задължени да архивирате тези неща, нали?

— Аз… не съм съвсем сигурен относно законодателните изисквания.

— Ако не го направите, ще бъдете обвинени в нарушение на нормите за безопасност, нали?

— Точно така.

— А разпоредбите на Комисията по безопасността и борсовите операции изискват абсолютна почтеност в това отношение, така ли е?

Рийгън скръсти ръце:

— Убеден съм, че вие знаете повече от мен по тези въпроси.

— Добре, докторе, според този доклад вашата лаборатория има праг на допустима грешка в рамките на два процента. Прав ли съм?

— Ако там е записано така, значи е така.

— Добре, така е записано. Вярно ли е?

Настъпи дълго мълчание, преди Рийгън накрая да отговори:

— Предполагам, че трябва да е така.

— Благодаря ви. И така, в този доклад се сочи, че два процента са съвсем ниска гранична стойност и че вие трябва да бъдете похвалени за вашите високи стандарти за качествено свършена работа. Но фактът остава — два процента са си два процента. Прав ли съм?

Рийгън сви устни:

— Да, два процента са два процента. Не мога да споря за това.

— Значи фактически възможно е вашата лаборатория да е направила грешка при експертизата на ДНК пробите, взети от Барет, така ли е?

— Теоретически възможно е.

— Защото всъщност никой не е съвършен. Дори и един експерт по ДНК експертиза.

— Така е, господин защитник. Никой не е съвършен.

Бен засия:

— Ами майка ми ще е щастлива да научи, че в края на краищата е имала право. И така, докторе, нека обобщим, ако може, това, което научихме. Първо, въпреки всичко, което обвинението би желало да накара съдебните заседатели да повярват, ДНК експертизата не е съвършена наука, поне все още, нали?

— Н-не, не е съвършена.

— Нещо повече — вероятността да се даде неточна идентификация всъщност е далеч по-голяма, отколкото вие първо предположихте, прав ли съм?

— Вероятно.

— Поради което никой от тези резултати не е валиден, ако въпросните проби са били развалени или с тях се е манипулирало не както се полага.

— Определено е така.

— Благодаря ви, сър. — Бен затвори бележника си. — Нямам повече въпроси.