Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (55)

54.

Съдия Харт милостиво обяви прекъсване и така репортерите имаха възможност да предадат съобщенията си, а в залата се възстанови известен порядък, преди да започне изслушването на последния за деня свидетел.

Болката на Бен премина във вцепененост, в някаква пустота, която трудно би могла да се опише. Той се опита да събере мислите си. Имаше още един свидетел и беше важно неговият разпит да протече по-добре и с по-голяма полза за Барет, отколкото разпитът на Корегаи.

— Държавата призовава доктор Хърбърт Фишър да даде показания!

Бен хвърли бърз, озадачен поглед към Кристина. Не бяха ли свършили с показанията на съдебните лекари?

Той набързо прегледа списъка на свидетелите в бележника си по делото. Точно така — Фишър беше фактически свидетел, а не експерт. Беше приятел и лекар на Карълайн Барет. За какъв дявол го бяха призовали сега?

Фишър застана на подиума на свидетелите. Беше висок мъж, приблизително на възрастта на Барет. Очевидно професионалист. Беше красив човек — всъщност толкова красив, че хубостта му преобладаваше в първите впечатления и прикриваше някои по-незначителни факти, които иначе биха могли да бъдат забелязани. Както казваше Джони, докторът беше голям комат.

Бен почти веднага забеляза промяната у своя довереник, когато Фишър застана на подиума. Барет се вцепени; пламтящият му поглед премина през съдебната зала към подиума. На Бен му стана ясно, че между двамата мъже има нещо.

Въпреки късния час, Бълък използва доста време, като се разпростря върху образованието на клиента си, неговата медицинска практика и дома му в Южна Тълса край Саутърн Хилс. Мина почти половин час, преди той да попита:

— Докторе, срещали ли сте се по някакъв повод с една жена на име Карълайн Барет?

— Да, сър.

— И кога се срещнахте с нея?

— Преди около шест или седем месеца.

— Ще бъдете ли така добър да опишете обстоятелствата?

Доктор Фишър скръсти ръце и кимна:

— По това време бях лекар на обща практика в клиниката „Спрингър“. Карълайн ми бе препоръчана един ден, когато лекарят, който обикновено я лекуваше, отсъстваше от клиниката.

— Защо тя имаше нужда от лекар?

— Едното й око беше насинено, носът й също бе пострадал.

— Знаете ли на какво се дължаха тези наранявания?

Доктор Фишър замълча за миг и погледна към заседателите:

— Каза ми, че е паднала. Но не беше нужно човек да е свръхспециалист, за да разбере, че лъже.

— Лъжеше ли? Защо е трябвало да лъже?

Фишър помръкна:

— За мен беше очевидно, че е била ударена. Вероятно няколко пъти, като се има предвид размерът на увреденото място.

— И знаете ли кой я бе ударил?

— Възразявам! — обади се Бен. — Тук липсва лично познаване на случая. Той не е бил там.

— Възражението се приема — заяви съдията.

— Много добре — продължи Бълък. — Тя каза ли ви кой я е ударил?

— Отново възразявам — намеси се Бен. — Това е преразказ на чуто!

— Но, Ваша чест — заяви Бълък, — деклариращата е мъртва. Тя очевидно не може да потвърди или отрече думите на свидетеля!

Съдия Харт кимна:

— Не харесвам този вид показания, мистър Бълък. Не мисля, че това е най-полезният за съдебните заседатели тип доказателства. Но като имам предвид обстоятелствата, отново възнамерявам да допусна въпроса. Само не се простирайте много.

Бълък кимна:

— Разбира се, няма! — Той насочи вниманието си към свидетеля: — Тя каза ли ви кой я е ударил?

— Да. Но не този първи ден, а по-късно, когато двамата се опознахме по-добре. — Той се обърна към Уолъс Барет. — Каза ми, че нейният съпруг я бие.

Откъм съдебната зала се разнесе мрачен и силен шум. Бен веднага съзря плана на Бълък в това привидно безпорядъчно подреждане на призованите свидетели. След като се бе осигурил с ДНК експертизата, убеждавайки всички, че Барет е бил на местопрестъплението, той прибавяше към това впечатление и багрите на побой над съпругата и домашно насилие. Така заседателите щяха великолепно да разберат кой и защо е извършил убийството. На заседателите им трябваше само това, за да издадат осъдителна присъда.

— Вие повярвахте ли й? — продължи Бълък.

— Разбира се. За мен цялата истина бе очевидна.

Бълък заобиколи подиума:

— Казахте, че по-късно по-добре сте опознали Карълайн Барет. Как се случи това?

Фишър небрежно махна с ръка:

— О, предполагам, че както обикновено се завързват всички приятелства. След тази първоначална консултация ние се видяхме още няколко пъти. Срещахме се на парти. Обядвахме заедно. Станахме близки приятели.

— Продължихте ли да действате като неин лекар?

— Не. След като стана очевидно, че ще станем близки лични приятели, помислих си, че ще е неподходящо да бъда неин лекар и я насочих към друг, въпреки че, тъй като често се срещахме, научавах за уврежданията, които получаваше, на неформална основа.

Бълък се изправи:

— Искам предварително да ви се извиня, докторе, но се боя, че трябва да ви задам един личен въпрос. Бяхте ли вие и Карълайн Барет интимни?

— Интимни? Какво имате предвид?

— Имахте ли някакви романтични отношения?

— Определено не. — Фишър отговори така, сякаш самата мисъл за това беше абсурдна. — Тя все още беше омъжена за обвиняемия, въпреки че той правеше живота й непоносим. Не, не, беше чисто приятелство. Нищо повече.

— Благодаря ви, докторе. Виждали ли сте Карълайн Барет през месеца, преди тя да бъде убита толкова брутално?

— Да, виждах я.

— Как можете да опишете нейното душевно състояние по онова време?

— Не твърде добро. — Фишър помрачня. — През този последен месец аз вероятно я виждах почти всеки ден. Определено не минаваше ден или два, без да я видя. И тя се чувстваше ужасно. Нещастна, депресирана, отчаяна.

— Защо беше нещастна?

— С една дума ли? Защото се страхуваше от съпруга си.

— Защо?

— Защото той я беше бил толкова пъти преди и защото никой не можеше да каже кога това ще се случи следващия път. Тя всекидневно живееше в страх, имам предвид в абсолютен страх. И най-невинната забележка можеше да го предизвика. Просто нямаше начин да знае заради какво ще дойде. А когато яростта го връхлиташе, той преставаше да се контролира. Ставаше злобен, способен на насилие, неподдаващ се на контрол. — Фишър отново замълча, после се опита да пресрещне погледите на съдебните заседатели. — Тя се страхуваше, че той ще я убие.

Бен видя как лицата на съдебните заседатели помрачняха и застинаха. Мнозина от тях се обърнаха към Уолъс Барет, който гледаше встрани, като избягваше да срещне погледите им.

Показанието имаше непосредствено въздействие. Бавно, но сигурно заседателите виждаха в Барет не толкова спортния герой и кмета, а един насилник, маниак, който пребива жена си.

— Защо тя трябваше да се страхува, че ще я убие?

— Той няколко пъти бе стигал на крачка от това. Беше я бил до безсъзнание, тъй че тя трябваше да ходи в болницата за спешна помощ. Или я беше унижавал публично, както когато я бе заключил извън къщата им само по бельо. Все неща, които я караха да иска да умре. Той я беше унищожил. Малко по малко беше изсмукал всичко от нея, дори и желанието за живот.

— Съобщавали ли сте за някой от тези инциденти в полицията?

— Не. Сега ми се ще да бях го направил. Но тя ме молеше да не го правя — в името на децата, казваше, и аз я послушах. Бях глупак. Трябваше… аз трябваше…

— Не се самообвинявайте, докторе. Всички ние разбираме обстоятелствата. Кажете ми, след като насилието, упражнявано върху Карълайн Барет, е било толкова огромно, тя защо не го е напуснала?

Фишър изкриви лицето си:

— Това е класическият синдром на пребивана от мъжа си жена. Тя мразеше този човек, но не можеше да се отдели. Освен че съществуваха и децата, за които трябваше да мисли. Как би могла да се грижи за децата без него? Как би могла да живее? Определено не по начина, към който бе привикнала. Тя беше подписала предбрачен договор, преди да се омъжи за Барет. В случай на развод или раздяла нямаше да получи нищо. — Той мрачно поклати глава: — Тя често казваше, че децата са всичко, което има, единственото оръжие срещу него. Ако не били те, сигурно вече щяла да бъде мъртва.

Бълък бавно и спокойно пристъпи към следващия си въпрос, като остави тези отчаяни думи да проникнат в сърцата на заседателите:

— От какво биха могли да бъдат предизвиквани тези ирационални пристъпи на гняв?

Фишър сви рамене:

— Зависи. Понякога от неговото шовинистично, свинско отношение към мястото на жената. Понякога от ирационална ревност. Тя не можеше да погледне друг мъж, без това да го изкара от равновесие.

— А това как й се отразяваше?

— Убеден съм, че можете да си представите. Как би могъл да ви се отрази един живот в постоянен страх за вас самия и за вашите деца? Ако постоянно ви бият и ви оказват насилие — и с думи, и с действия? Тя щеше да стигне до крайност, ако вече не бе си отишла. И трябва да ви кажа, че аз се страхувах за умственото й здраве. Опитах се да я накарам да потърси помощта на професионалист или — което беше по-доброто — да го остави. Но тя не го стори. Искам да кажа, че когато ми съобщи, че е бременна, практически беше изпаднала в истерична криза.

Бен почувства как зад него Барет се стегна.

— Кучият му син е знаел — промърмори той почти нечуто. — Аз не, но той е знаел.

Бълък повдигна вежди:

— Доктор Фишър, вие сте знаели за нейната бременност?

— Разбира се. Както ви казах, ние се виждахме много често.

— Знаете ли дали тя е казала на мъжа си, че е бременна?

— Знам, че не му бе казала, освен ако му го е съобщила в деня, когато умря, което всъщност би могло да обясни случилото се.

През залата премина лек шепот.

— Какво искате да кажете? — попита Бълък.

— Ваша чест, аз протестирам срещу всякакви разсъждения от страна на свидетеля!

Съдия Харт кимна:

— Доктор Фишър, вие можете да кажете на съдебните заседатели онова, което знаете, но ви моля да се въздържате от разсъждения относно онова, което не знаете, но мислите, че евентуално се е случило.

Доктор Фишър кимна разбиращо.

— Карълайн ми каза няколко пъти, че нейният я ненавиждал, когато забременявала. Той я унижавал и й се подигравал, казвал й, че е грозна свиня — и всякакви подобни очарователни думи. Веднъж не могъл да се въздържи и я ударил. Можете ли да си представите? Да блъскаш една бременна жена? Собствената си съпруга? Тя забременявала три пъти — с двете си дъщери и трети път родила преждевременно, което навярно се дължи на малтретирането й от страна на мъжа й. И всеки път той превръщал живота й в ад. Знаеше, че щом му каже, че е бременна, насилията ще се увеличат. Ето защо отказваше да му каже.

— Но все пак е трябвало да му каже някога.

— Да — съгласи се Фишър, — трябвало е. Което ме кара да се питам дали не му е съобщила в нощта, когато той я уби — искам да кажа, в нощта, когато е била убита.

— Предполагам, тя сигурно е мислела, че една бременност е Божие благословение. Определено човек не може да убие собственото си дете. Сигурно е вярвала, че докато носи детето, животът й ще бъде в безопасност.

Фишър мрачно поклати глава:

— Нищо не би могло да я накара да предполага, че животът й е в безопасност! Дори не и след инцидента с бейзболната бухалка.

Мъртва тишина надвисна над залата; никой не помръдваше, ничии устни не се раздвижиха.

— Инцидентът с бейзболната бухалка ли? — попита накрая Бълък.

— Правилно чухте.

Фишър неспокойно се намести в стола си.

— Кога е бил този инцидент?

— Два дни преди да я убият. Още един от неговите пристъпи на ревност. Той се втурнал в къщата и крещял с цяло гърло, наричал я курва, проститутка. Обвинил я във… — Той поклати глава. — … в ужасни неща. Които не могат да се споменат тук. Разбира се, и двете деца били вкъщи през цялото време, когато това се разигравало. Тя се опитала да ги защити, но… — Изтри с ръка лицето си, после продължи: — Най-лошото било, каза ми тя на другия ден, че тогава разбрала колко е безсилна пред него. Безсилна да помогне на себе си или на своите деца.

— Вие споменахте някаква… бейзболна бухалка?

— Точно така. Според Карълайн той размахвал бейзболна бухалка, една от онези модерните, от алуминий. И съвсем не се шегувал. Удрял с огромна скорост във въздуха с бухалката и крещял с цяло гърло: „Ще те убия, шибана кучко! Ще те убия, мръсна курво!“. И непрекъснато повтарял: „Ще те убия!“.

Бълък проговори тихо, но разбираемо, тъй че всички да го чуят:

— И след два дни…

Фишър кимна:

— След два дни тя беше мъртва. Убита. По ужасен, насилнически, брутален начин.

Бълък затвори бележника си и бавно се обърна към масата на съдията:

— Нямам повече въпроси, Ваша чест.

Съдия Харт се обърна към Бен:

— Ще проведете ли кръстосан разпит?

Бен кимна, после се наведе към ухото на довереника си:

— Уолъс, кажи ми нещо за този човек!

— Какво да ти кажа?

— За онова, което той разправяше! Всички тези приказки, че си биел и малтретирал жена си! Кажи ми как да докажа, че лъже!

Гласът на Барет прозвуча сломено и без никакви чувства:

— Аз… не мога да ти кажа.

— Мистър Кинкейд, възнамерявате ли да проведете кръстосан разпит?

Мислите в главата на Бен се носеха като луди. Той в никакъв случай не желаеше съдебните заседатели да останат с впечатлението от образа на Уолъс, който размахва бейзболната бухалка във въздуха като луд маниак. Но пък нямаше какво толкова да разпитва Фишър. Нищо в показанията му не сочеше пряко, че Барет е убиецът. Но общото въздействие на казаното от него, наред с всичко, което вече бе казано преди, беше унищожително.

— Нямам въпроси, Ваша чест.

Тя не изглеждаше изненадана. Очевидно бе видяла трудностите по-рано от самия Бен.

— Обвинението остава — заяви Бълък, като отново нахлузи върху лицето си своята сериозна и самодоволна маска. Сигурно това му беше приятно: да остави заседателите да се оттеглят в стаята си с образа на кмета Уолъс Барет, който размахва бейзболната си бухалка към бременната си жена, да тревожи сънищата им.

Съдия Харт удари с чукчето, даде обичайните си наставления на съдебните заседатели и насрочи заседанието за другия ден.

Бен тръгна към стаята на съдиите. Трябваше да подаде обичайните си искания към съда за издаването на постановления, възникнали по време на заключителната част на излагането на тезата на обвинението — искания за прекратяване на делото, за неправилно воден процес, подновени искания за ограничаване на показанията единствено до фактологията. Знаеше обаче, че това е напразно. Обвинението беше свършило работата си. То бе накарало съдебните заседатели да повярват, че този уважаван, образован, проспериращ член на обществото може да бъде хладнокръвният убиец на собственото си семейство. Знаеше го и можеше да го види — в изражението на всеки отделен заседател, докато те вкупом напускаха залата.

Обвинението си бе свършило работата добре. И въпреки че и той бе свършил своята, въпреки че бе направил нещо необикновено, когато защитата излагаше тезата си, Уолъс Барет беше на път да получи смъртната си присъда.