Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (20)

19.

Майк Морели бързаше да приключи с писмената си работа. Трябваше да напише доклада за все още неразкритото убийство на бездомника, освен че трябваше да довърши и доклада за убийствата на семейство Барет, докато събитията все още бяха достатъчно свежи в паметта му. Знаеше, че този доклад ще се гледа под лупа от съдии и репортери и че вероятно ще сложи край на веществено доказателство 1 на обвинението, тъй че най-добре беше да го напише както трябва.

Градският съвет най-после беше отпуснал пари, за да се закупят компютри за полицейския отдел на Тълса, и сега върху бюрото на Майк се мъдреше един. Той никога преди не бе работил с компютър и вероятно нямаше и да се опита, ако Вожда Блекуел не се бе оплакал от времето, което Майк губеше, докато блъскаше докладите си на пишещи машини. Така че Майк трябваше да се съгласи поне да опита с компютър. И все пак сега му трябваше четири пъти повече време, за да свърши работата си. Миналата вечер неволно бе изтрил цялата си работа, свършена през деня. Защо никой не му бе казал предварително, че човек трябва да „сейфа“ написаното, преди да изключи компютъра? С пишещата машина, когато си свършил, значи си свършил.

Майк бе принуден да се обърне към наръчника — последното убежище на отчаяните. Наръчникът му се стори далеч не толкова полезен; всъщност вече бе започнал да се пита дали може би не е написан на някакъв чужд език, например на урду, и дали наистина е предназначен да се ползва от непосветени.

Накрая шумно затвори наръчника. Това просто нямаше да му свърши работа. Предпочиташе да довърши доклада си с молив, ако разполагаше с такъв.

Слухът му долови някакво раздвижване пред прага на кабинета.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Детектив Прескът му се ухили мазно:

— Просто исках да видя как върви докладът ти.

— Махай се от очите ми, преди…

На крачка зад Прескът се появи Джак Бълък:

— Добър ден, лейтенант Морели!

— Вие двамата ли се носите?

— Това да не би да ви безпокои?

— По-скоро си мисля, че в момента имате да вършите по-важни дела!

Без да изчака да го поканят — което така и не бе сторено — Бълък се настани в едно от креслата на Майк:

— Какво имаме да вършим?

— Ами като начало — да се погрижите за обвиненията срещу Барет.

— Точно затова съм тук. — Бълък сплете пръсти пред лицето си и погледна през тях към Майк: — Да се убедя, че не сте оплескали нещата.

— Ако имате някакви оплаквания от работата ми, обърнете се към Вожда Блекуел.

— О, повярвайте ми, вече го направих! Но дори той не може да повлияе върху онова, което ще напишете в доклада си.

Върху устните на Майк се появи нещастна усмивка:

— Затова ли сте тук?

— Отчасти.

— Ще получите екземпляр от доклада ми едновременно с всички останали.

— Това не е съвсем достатъчно.

Майк почувства как раздразнението в него почва да се надига. Стисна зъби:

— В случай че сте забравили това, господин прокурор, аз не работя за вас!

— Престани да се дърпаш — намеси се Прескът. — Бълък се опитва да ти помогне.

Майк яростно се загледа в лицето на Прескът:

— Ти си го навел на тази идея, нали, Прескът? Опитваш се да си осигуриш задника.

— Ние се опитваме да осигурим задника на всеки един — заяви Бълък, — защото задникът на всеки един може да пострада, ако обвиненията срещу Барет се провалят. Включително и вашият.

— Звучи малко мелодраматично, не мислите ли?

— Въобще не звучи мелодраматично. Очите на света са насочени към нас, Морели. Не разбрахте ли, че тази история се следи дори и по Си Ен Ен? Не знаехте ли, че телевизията на съда е получила право да отразява стъпка по стъпка процеса? Така е. И до сто години да доживеем, никога вече няма да видим толкова сензационен процес. Тъй че съвсем естествено е градският съвет да желае всичко да се развива възможно най-добре.

— Искате да кажете…

— Искам да кажа, че големият град Тълса и неговите държавни служители нямат никакво намерение да изглеждат зле.

— Което значи…

— Че трябва да получим осъдителна присъда, тъпако! — намеси се Прескът. — Значи, че ние трябва да заключим това гадно копеле зад решетките и да хвърлим шибания ключ от килията му в морето!

Майк спокойно налапа една клечка за зъби:

— Аз също си помислих, че трябва да значи именно това.

— Значи разбирате точно какво може да ни тревожи в доклада ви — продължи Бълък. — Не желаем нищо, което би могло да попречи на обвинението.

— Не възнамерявам да лъжа в доклада си — твърдо заяви Майк.

— Не ви карам да лъжете — отвърна Бълък. — Аз съм длъжностно лице при съда в края на краищата. В същото време няма никакво основание да се включват ненужни подробности, които биха могли да навредят на делото.

— Например като факта, че Прескът напълно е повредил сцената на престъплението?

Прескът сви юмруците си:

— Това не е вярно, ти…

— Вярно е! — изгърмя в отговор Майк. — Ти свърши най-тъпанарския оглед на местопрестъплението, какъвто въобще съм виждал в живота си! Реши, че вече си имаш престъпника и за теб вече нямаше никакво значение да запазиш непокътнати доказателствата. Това беше тъпа, тъпа грешка!

Бълък вдигна ръце:

— Моля ви, господа! Всеки в тази стая знае, че бяха направени грешки. Но защо, за бога, трябва да парадираме с тях пред медиите и пред защитата?

— Аз съм член на полицейските сили, Бълък. Моята работа е да вкарвам лошите зад решетките. Какво ви кара да мислите, че мога да направя нещо, което да навреди на обвинението?

Бълък замълча за известно време.

— Детектив Прескът е видял Бен Кинкейд да излиза от кабинета ви днес.

Майк яростно изгледа Прескът:

— Да не би сега да ме шпионираш, жалко такова…

Бълък го прекъсна:

— Било е чисто съвпадение, убеден съм в това. Просто в нужното време на нужното място. Но то повдига някои тревожни въпроси. Защо, за бога, нашият разследващ убийствата детектив ще си бъбри с адвоката на защитата?

Това е значи, помисли си Майк. Цялата главоблъсканица вече почваше да му се прояснява:

— Той дойде при мен, защото вие просто сте отказали да му сътрудничите.

— Мисля, че това е част от моята работа!

— Е, не е. Вие сте задължен от закона да предоставите всички обвиняващи доказателства на защитата. Вие сте задължен предварително, до започването на процеса, да определите своите свидетели и доказателства. Когато извъртате, лъжете и криете топката, вие просто ни правите твърде евтини — нас всички.

— Извънредно поучителна реч — рязко отговори Бълък. — Но за зла беда, тя само усилва подозренията ми, че поради някакви свои, извратени причини вие може би симпатизирате на защитата.

— Е, грешите — каза отбранително Майк. — Аз познавам закона и го изпълнявам. И толкова.

— Не съм съгласен. Това повдига някои сериозни етически проблеми! В края на краищата той е адвокат на защитата, а вие сте водещият свидетел на обвинението!

— Свидетел ли? Откога станах свидетел?

Бълък заговори, като подчертаваше всяка своя дума:

— Вие сте разследващият сцената на престъплението офицер, лейтенант. Аз държа вие да обясните на съдебните заседатели, че всичко на тази сцена е било направено точно както би следвало да се направи!

— Както не би следвало!

— Вижте какво, убеден съм, че вие двамата с Кинкейд си имате някакви историйки!

— Аз също съм убеден, че и вие си имате историйки — изстреля в отговор Майк.

— Това няма нищо общо с делото.

— Няма ли? Не е ли част от основанията ви да се стремите толкова настойчиво да спечелите това дело?

— Лаете не там, където трябва, лейтенант. Аз се опитвам да запазя репутацията на този град. Опитвам се да го направя безопасно за живеене място, където хората могат да отглеждат децата си. Тези дребнави причини, за които намеквате, нямат нищо общо с това.

— Ловя бас!

Бълък бавно се вдигна от креслото си:

— Лейтенант Морели, вие може и да не работите пряко за мен, но полицейският отдел отговаря пред окръжната прокуратура. Очаквам пълно сътрудничество от ваша страна по този въпрос!

— Ще го имате — отвърна Майк. — В пълно съответствие с буквата на закона!

— Ще го имам и точка! — отговори Бълък. — Разбирате ли ме?

— Да, разбирам какво казвате.

— Ако само за миг се усъмня, че вие не ми давате пълното си сътрудничество, ще се погрижа вашият трудов договор с този град незабавно да бъде анулиран.

— Нямате такава власт!

— Според вас колко власт ми е необходима? — Той така се наведе през бюрото към Майк, че носовете на двамата едва не се докоснаха. — Вожда Блекуел вече обмисля как да ви духне под опашката.

— Това не е вярно!

— Градският съвет също обмисля дали е разумно да работиш на постоянен договор — добави Прескът. — Там дълбоко са загрижени от поведението ти.

— Без никакво съмнение благодарение на теб, пор такъв! Не съм направил нищо, което да…

— Вожда Блекуел няма да се съгласи с вас — подхвърли Бълък.

— Какво!

— Вожда Блекуел съвсем не беше изненадан от вашата малка филипика пред телевизионните камери на местопрестъплението — заяви Бълък. — Когато сте ругали и крещели на един ваш колега офицер. Още повече, докато камерите са работели.

Майк почувства как устата му пресъхва.

— Значи са пуснали записа? Но…

— Слава богу, записът не е бил излъчен, но Вожда Блекуел получи копие. Той се чувства много нещастен!

Една лампичка изведнъж светна в мозъка на Майк:

— Опитвате се да ме шантажирате, за да застана на ваша страна в това дело. За да прикрия истината.

— Наречете го както искате, лейтенант. Или ще играете с топката заедно с мен, или ще играете на улицата. — Той се обърна и тръгна към вратата. — И ако отново ви видя някъде с Кинкейд, преди процесът да е приключил, ще изхвърчите незабавно. Ела, Прескът.

Прескът също тръгна към вратата, но преди това отправи към Майк поглед, в който недвусмислено се четеше: „Получи ли си го?“.

— Вън от кабинета ми! — изрева Майк.

— Довиждане, Морели — отговори Прескът, като се хилеше. — Аз ще те наблюдавам!