Рейнбоу Роуъл
Фенка (77)

Моменти, в които можеше да разчете лицето на врага си по-ясно от лицето на когото и да било друг. Дори и на Агата.

— Нека ти помогна — каза Баз.

В гласа му имаше нещо, което Саймън долавяше за първи път. Искреност. Или може би уязвимост.

Взе решението си бързо (както правеше винаги). Кимна и прибра Меча на Маговете в калъфа. После избърса ръката си в джинсите и му я подаде.

Баз го погледна в очите с обичайната си агресивност и той се запита дали помежду им се бе натрупала твърде много враждебност, твърде много злост, че да могат да я разсеят.

Толкова клетви.

Толкова заклинания.

Толкова пъти, в които се бяха били, душили и налагали с юмруци и с вълшебни пръчици…

И тогава Баз пое ръката му.

Двамата магьосници — вече млади мъже — си стиснаха ръцете и помежду им за първи път, макар и само за миг, нямаше нищо друго, освен разбирателство.

— Ами Агата? — попита Саймън, когато мигът отмина и ръкостискането приключи.

Баз се ухили и тръгна по пътеката към крепостта.

— Не се заблуждавай, Сноу. Никога няма да се откажа от Агата.