Рейнбоу Роуъл
Фенка (45)

— Просто не искам — каза Саймън.

— Какво не искаш? — попита Баз.

Седеше на бюрото си и ядеше ябълка. Захапа я и докато я стискаше между зъбите си, започна да връзва униформената си вратовръзка на зелени и червени ивици. Саймън все още трябваше да стои пред огледалото, за да върже правилно възела. Дори и след седем години.

— Нищо! — отвърна Саймън и пак отпусна глава на възглавницата. — Нищо не искам да правя. Не искам дори да стана, защото, ако го направя, ще трябва да избутам тоя ден чак до вечерта.

Баз върза идеален уиндзорски възел и отхапа от ябълката.

— Хубава работа, Саймън. Какви са тия приказки от „най-могъщия магьосник, който се е раждал от сто години насам“?

— Това са глупости — отвърна Саймън. — И кой въобще започна да ми вика така?

— Вероятно Мага. Все си в устата му. „Предопределеният“, „героят, когото винаги сме чакали“, и така нататък, и така нататък.

— Въобще не искам да съм никакъв герой.

— Айде, недей да скромничиш.

Погледът на Баз беше оловносив и съвсем сериозен.

— Днес — поправи се Саймън. — Не искам да съм никакъв герой днес.

Баз погледна огризката от ябълката и я метна върху бюрото на Саймън.

— Да не би да се опитваш да ме убедиш да се чупим от политически науки?

— Да.

— Готово — каза Баз. — А сега ставай.

Саймън се ухили и рипна от леглото.

Маджикат

Из „Само напред, Саймън“

FanFixx.net

януари 2012