Рейнбоу Роуъл
Фенка (76)

Глава 38

Беше последната й петъчна вечер в Паунд Хол. В стаята й имаше момче.

В леглото й. Заемаше доста повече място, отколкото му се полагаше, и най-невъзмутимо изяждаше фъстъченото й масло.

Той извади лъжицата от устата си и попита:

— Предаде ли го?

— Пъхнах го под вратата й и й го пратих по мейла за всеки случай.

— Ще ми го прочетеш ли?

— Тц!

Кат извади Осмият танц от чантата си и метна книгата на леглото.

— Едно по едно — каза тя. — Направи ми място.

Ливай сбърчи нос и се опита да изсмуче остатъците от фъстъчено масло от зъбите си.

— Мръдни де — побутна го Кат.

Той се ухили до уши, намести се на възглавницата и потупа с ръка празното пространство между свитите си крака. Тя седна между коленете му и той я прегърна през кръста, притегляйки я към себе си. Брадичката му се опря в главата й.

— Мажеш ли косата ми с фъстъчено масло?

— Действа превантивно. После, като ти лепна дъвка, няма да се задържи.

Кат отвори книгата и взе да търси мястото, до което бяха стигнали. Романът беше огромен. Четяха го от два дни през почивките между ученето и явяването на изпити, а имаха още четиристотин страници. И един уикенд заедно. Кат щеше да чете, докато остане без дъх.

— Не мога да повярвам, че все още съм в пълно неведение — каза тя.

— Мислех да ти отворя очите по-късно, но ако искаш, може да го направим и сега — подсмихна се Ливай.

— Обядвах с Рен днес и тя няколко пъти едва не се изпусна. Щях да я убия. Не смея да вляза в интернет — всички за това говорят във „ФенФикс“…

— Аз съм си направил значка: Не ми казвайте какво става със Саймън Сноу.

— Може би трябва да си го напиша на челото — каза Кат.

— Ако искаш, да ти го напиша аз… докато ти отварям очите…

— Помниш ли докъде бяхме стигнали? Разделителят падна.

— До триста и деветнайсета страница. Досад Подмолни беше насъскал водните вълци срещу възпитаниците на Уотфърд. Кръжаха наоколо, пляскаха яростно с опашки, мокреха всичко живо и оголваха зъби срещу клетите деца. После Пинелъпи Бънс, героинята на нашата история, направи някакво заклинание и заваля сребърен дъжд…

— Мисля, че Баз направи заклинанието.

— Да, но в присъствието на Пинелъпи, което беше решаващо.

— Страница триста и деветнайсета — обяви Кат. — Готов ли си?

Ливай я завъртя към себе си, целуна я по шията няколко пъти, после я хапна по ухото, стисна я между коленете си и каза:

— Напълно готов.

Кат си го представи как затваря очи и започна да чете.

Сребърните капки отскачаха като живак от кожата на Саймън, но се забиваха като стрели в козината на водния вълк. В жълтите очи на животното се появиха стоманеносиви ивици. Тялото му се отпусна и се строполи на земята.

Саймън си пое дъх и се огледа наоколо. Всички водни вълци бяха мъртви, а Пинелъпи водеше по-малките деца обратно към крепостта, където беше сравнително по-безопасно.

Баз се носеше по ливадата към него и четкаше с ръка черната си мантия от попадналите капки сребро. Дори не си правеше труда да скрие огромните си кучешки зъби. Саймън ги виждаше отдалече.

Той стисна още по-здраво Меча на Маговете и го вдигна високо за предупреждение.

Баз спря пред него и въздъхна.

— Вземи се в ръце, Сноу.

Саймън вдигна меча още по-високо.

— Наистина ли мислиш, че ще се бия с теб? — попита Баз. — Точно сега?

— С какво днешният ден е по-различен от всички останали?

— С това че сме във война. И губим. Ти губиш. И това въобще не е толкова удовлетворяващо, колкото винаги съм смятал, че ще бъде.

Саймън искаше да възрази — да му каже, че не губи, че не може да си позволи да загуби тази битка — но нямаше куража да го изрече. Ужасяваше се при мисълта, че Баз може би е прав.

— Какво искаш? — попита той уморено и свали меча.

— Искам да ти помогна.

Саймън се разсмя и избърса лицето си с ръкав. По кожата му останаха ивици кръв и сребро.

— Нима? Ще прощаваш, но ми е трудно да приема думите ти сериозно, като се има предвид, че през последните осем години основното ти занимание е да се чудиш как да ме убиеш.

— Мислиш ли, че ако не беше така, досега щях да съм те убил? — изгледа го изпод вежди Баз. — Все пак не съм чак толкова некадърен. Целта ми беше да вгорча живота ти… и да свия приятелката ти.

Саймън стисна дръжката на меча. Баз пристъпи крачка напред.

— Сноу, ако изгубиш тази битка, всички отиваме на кино. Може и да искам един свят без теб и без онзи тиранин, баща ти. Но определено не искам свят без магии. Ако Досад Подмолни победи…

Саймън гледаше изпитателно бледото му, мрачно лице и тлеещите му сиви очи. На моменти му се струваше, че познава тези очи по-добре от своите.

Ливай се изкиска.

— Тихо — смъмри го Кат. — Не мога да повярвам, че това се случва…