Рейнбоу Роуъл
Фенка (35)

Саймън тичаше с всички сили. Не по-бързо. Омагьосваше краката си да се движат светкавично, клоните и камъните по пътя си — да се отместват встрани.

Може би вече беше късно. Видя Агата да лежи в гората и реши, че наистина е закъснял… Но тялото й трепереше. Беше уплашена, ала все пак жива.

Баз бе клекнал до нея и също се тресеше целият. Косата му беше паднала над челото — нещо, което той при други обстоятелства никога не би допуснал, а бледото му лице светеше странно на лунната светлина, сякаш озарено отвътре. Саймън се учуди защо Агата не се опитва да избяга. Сигурно е зашеметена, помисли си той. Вампирите могат да зашеметяват жертвите си, нали?

— Махай се! — просъска Баз.

— Баз… — каза Саймън, протягайки ръка към него.

— Не ме гледай.

Саймън се стараеше да не го гледа в очите, но не отмести поглед.

— Не ме е страх от теб.

— А трябва. Мога да ви убия и двамата — първо нея, после и теб, преди изобщо да сте разбрали какво се случва. Адски съм бърз, Саймън…

На последните няколко думи гласът му затрепери.

— Знам…

— И адски силен…

— Знам…

— И адски жаден…

— Знам — почти прошепна Саймън.

Баз разтърси рамене. Агата понечи да се надигне — сигурно беше дошла на себе си. Саймън впери съсредоточен поглед в нея и поклати глава, за да й каже да не мърда. После пристъпи още няколко крачки напред. Вече беше съвсем близо. Баз спокойно можеше да го стигне.

— Не ме е страх от теб, Баз.

— Защо?! — изрева той.

Беше животински рев. Рев на ранено животно.

— Защото те познавам и знам, че няма да ми сториш зло.

Саймън протегна ръка и леко отметна кичура черна коса от челото му. Баз трепна при допира и огромните му кучешки зъби лъснаха на оскъдната светлина.

— Толкова си силен, Баз.

И тогава Баз се протегна, сграбчи Саймън през кръста, строполи се на колене и зарови лице в корема му.

Агата се шмугна покрай тях и хукна към крепостта. Саймън сложи ръка на тила на Баз и се надвеси над него.

— Знам — каза тихо. — Всичко знам.

Маджикат

Из „Само напред, Саймън“

FanFixx.net

февруари 2011