Рейнбоу Роуъл
Фенка (5)

Джема Т. Лесли

Саймън Сноу и наследникът на Мага

Глава 8

Беше толкова съсредоточен и изнервен, че дори не забеляза червенокосото момиче, което седна на неговата маса. Носеше плитки и старомодни очила с издължени рамки, каквито човек би сложил, ако отива на маскен бал, облечен като вещица.

— Ще прегориш — каза момичето.

— Просто се опитвам да го направя като хората — процеди през зъби Саймън и отново чукна монетата от два пенса с магическата си пръчица, свъсвайки вглъбено вежди.

Нищо не последва.

— Ето така — каза момичето и небрежно махна с ръка над монетата.

Нямаше магическа пръчица, но носеше голям пръстен с червен камък, който беше увит с конец около пръста й, за да не падне. Лети, лети, у дома върви.

Монетата затрептя, превърна се в калинка и запълзя по масата. Момичето нежно я побутна с длан до ръба и я прибра в един буркан.

— Как го направи? — попита Саймън.

И тя беше първокурсничка като него. Личеше по зелената емблема върху пуловера й.

— Магиите не се правят — каза тя, опитвайки се да се усмихне скромно. Доста добре й се удаваше. — Магиите идват отвътре, от теб самия.

Саймън гледаше втренчено двупенсовата калинка.

— Аз съм Пинелъпи Бънс — каза момичето и му подаде ръка.

— Саймън Сноу — отвърна той и пое дланта й.

— Знам — каза тя с усмивка.

2001