Рейнбоу Роуъл
Фенка (51)

Джема Т. Лесли

Саймън Сноу и петте остриета

Глава 4

— Край! — отсече Саймън, рипна от мястото си и скочи върху дългата маса.

Пинелъпи хвана края на мантията му и той едва не се просна по очи, но успя да запази равновесие.

— Пусни ме, Пени! — процеди през зъби и се втурна към Базил, стиснал юмруци за бой.

Базил не трепна.

— Добри огради, добри съседи — прошепна той, едва докосвайки вълшебната си пръчица.

Юмрукът на Саймън се стовари върху невидима, но твърда преграда пред невъзмутимото лице на съперника му. Дъхът му секна от болка, ръката му изтръпна, не можеше да мръдне заради заклинанието.

Дев, Найл и останалите от шайката на Базил взеха да се кискат като пияни хиени. Самият той обаче остана сериозен. Когато заговори, гласът му беше толкова тих, че само Саймън можеше да го чуе.

— Така ли смяташ да го направиш, Сноу? С това ли смяташ да надвиеш Досад Подмолни? — попита той и го освободи от магията с едно трепване на вълшебната си пръчица.

Саймън залитна, но съумя да се задържи на крака.

— Жалка работа — изсумтя Базил и понечи да си върви.

2008