Бриджит Говиньон
Музей Лувър (78)

Тициан

Тициан, Селски концерт, около 1509 г. Маслени бои върху платно, 1,05 х 1,36 м.

Тициан (1488 или 1490–1576) е ученик на Джовани Белини, после на Джорджоне. Още при смъртта на втория си учител през 1510 г. художникът вече е известен. Единствен последовател, на него той дължи чувството за природата, владеенето на цвета, маниера на загатване на формите. Към това се добавят горещият темперамент и ярката индивидуалност, позволили му много бързо да се наложи като водеща фигура във венецианската живопис през XVI век. Работи върху най-различни теми и жанрове — религиозни картини, портрети, исторически платна…

След 1520 г. славата на Тициан бележи своята кулминация. Принцовете и монарсите са впечатлени от великолепната класичност на творбите му. Художникът придава на цвета креативна сила и драматично напрежение, непостигани никога преди. През 1530 г. в Болоня той среща император Карл V, който става негов влиятелен меценат и го поощрява да се отдаде на интензивно портретуване. За да удовлетвори владетеля, както и други знатни люде от тези среди, Тициан съумява да открои техния вкус към блясъка и да изрази величието им.

Около 1540 г. художникът е в плен на тенденциите на маниеризма, актуални тогава във Венеция, което прозира в Увенчаване с тръни (1543). От 1550 г. нататък в ателието му се разгръща активна дейност — живописецът изпълнява многобройни поръчки за църкви, пресъздава също и митологични сцени за кралските Дворове. Прелестната Венера с огледалото, рисувана за Филип II Испански, е последвана от Даная, после от Венера и Адонис — произведение, на което по-късно авторът прави редица версии. Цветът, положен с бързи и плътни мазки, играе съвършено свободно със светлината, наподобявайки реалността по един по-решителен и драматичен начин. В Наказанието на Марсий пурпурът отблъсква от изтерзаното тяло. През 1576 г. художникът умира от чума и оставя незавършена една Пиета — мащабна композиция, сложна и разтърсваща, която отреждал за гробницата си.