Бриджит Говиньон
Музей Лувър (71)

Романтизъм

„Не обичам рационалната живопис: моят кипящ дух трябва да бушува, да руши, да опитва стотици начини, преди да стигне до целта, която нуждата ми налага.“ С тази декларация Йожен Дьолакроа заявява предпочитанието и принадлежността си към романтизма, като отрича порядъка на неокласицизма и извежда на преден план свободолюбивия дух, който го движи, както и потребността да изобрети нов език.

Художникът на романтизма е призван да изразява чувствата си по самобитен маниер, да изпитва и да внушава емоции, да сътвори вселена, в която въображаемото, невероятното, влечението към меланхоличното и живописното заемат подобаващо място.

Художникът романтик нерядко се отказва от традиционното пътуване в Италия, но намира вдъхновение в природата — застрашаваща или предразполагаща към мечтание и вглъбяване. Той черпи от литературата на своята епоха и от писателите, чието творчество е заредено с драматизъм, като Шатобриан, Байрон, Гьоте или Осиан. Съпричастен е към времето, в което живее, и към големите събития, каквито са Наполеоновите войни, революционните пориви или гибелта на кораба „Медуза“. Изтокът е на гребена на вълната: неговата екзотичност очарова, багрите и сиянието му взривяват палитрата на художниците.

Антоан Жан Гро, Бонапарт, посещаващ чумавите в Яфа, 1804 г. Маслени бои върху платно, 5,23 х 7,15 м.