Бриджит Говиньон
Музей Лувър (45)

Удон

Жан-Антоан Удон, Александър Броняр на седем години, 1777 г. Теракота, височина 32 см.

Личността на Жан-Антоан Удон (1741–1828) извисява ръст във френската скулптура от края на XVIII-то столетие. Той е портретистът на светилата — писатели, художници, политици или учени.

През 1761 г. е удостоен с наградата на Рим и остава в Италия три години, през които цялото му същество се пропива от античното ваятелство. В Париж се връща през 1768 г.

На Салона от 1777 г. представя гипсова статуя на Диана ловджийка — съвършено гола, с грациозен и чувствен силует.

Надгробен паметник на граф Д’Енри (1781) издава влечението му към неокласицизма. Но славата му, надхвърляща пределите на Европа, идва най-вече с галерията от портрети на негови съвременници. Творецът безпогрешно съумява да постигне прилика с моделите си, вниква в тяхната психология, подчертава мястото им в обществото. Дени Дидро (1771), Бенджамин Франклин (1778), Джордж Вашингтон (1786), когото скулптира в Съединените щати, Жан-Жак Русо (1778) са все шедьоври. Удон борави еднакво сполучливо с глината, както и с мрамора или бронза, подчинява маниера на изобразяване на вкусовете на клиентите си, играейки с прическата и облеклото, представя ги или в античен стил, или в традиционен костюм, „по френски“. В детските му портрети, интимни и непринудени, изпъкват свежестта и крехкостта на детството, което личи особено от прочутите Деца на архитект Александър Броняр — приятел на скулптора.