Бриджит Говиньон
Музей Лувър (41)

Джото

Според преданието живописецът Чимабуе открил младия Джото ди Бондоне (около 1266–1337), както рисувал животните от стадото си. Трудно е да се проследи творческото му развитие поради липсата на свидетелства до около 1300 г. Вероятно е бил въведен в ателието на местен художник.

Към младежкия му период биват отнасяни фреските на базиликата „Свети Франциск“ в Асизи. Джото вече скъсва с византийската традиция и налага своя нов, модерен маниер на представяне на персонажите. Влиянието му започва да се усеща във Флоренция, както и в Рим.

Повикан е в Римини, после в Падуа, където изписва капелата на Енрико Скровени (Капела дел Арена). Двата цикъла фрески, създадени между 1302 и 1305 г., се смятат за върхово постижение. Джото разчупва все още действащите канони. Въвежда идеята за пространство в сцени, в които фигурите сякаш се движат, придава им удивителна монументалност, по осезаем начин: изразява драматичната наситеност на сакралните сюжети, изпълващи стенописите.

След цикъла от Падуа настъпва период на зрелост и интензивно творчество. Художникът започва фреските в църквата „Санта Кроче“, работи върху Сцени от житията на свети Йоан Кръстител и на свети Йоан Евангелист в капелата „Перуци“ и върху Сцени от житието на свети Франциск в капелата „Барди“. Между 1328 и 1333 г. пребивава в Неапол, на служба при Роберт Анжуйски. Завръща се във Флоренция и е определен да ръководи строежа на камбанарията, която ще носи неговото име, но умира, преди да е доведен докрай единственият му архитектурен проект.

Революционната значимост и новаторският характер на изкуството на Джото ще бъдат действително разбрани едва от Мазачо — цяло столетие по-късно.