Бриджит Говиньон
Музей Лувър (51)

Льо Нен

Луи Льо Нен, Вечерящи селяни, 1642 г. Маслени бои върху платно, 0,97 х 1,22 м.

Тримата братя Льо Нен — Антоан (около 1595/1600–1648), Луи (около 1595/1600–1648) и Матьо (1607–1677) — се установяват в Париж през 1629 г. и много скоро имат успех. През 1648 г. те са сред първите художници, членове на Кралската академия за живопис и скулптура. Несъмнено работят в постоянно сътрудничество и оставят редица подписани творби, без никога да отбелязват първо име. Произведенията им са свързани от единството на темите, интерпретирани в реалистичен дух. Религиозните картини (доста, от които са изчезнали) и няколко редки митологични платна им осигуряват, със самото им пристигане в Париж, многобройни поръчки, като декорацията на параклиса на Светата Дева в „Сен Жермен де Пре“, унищожена по време на Революцията. Портретите, изключително ценени от клиентите, също допринасят за популярността на художниците. Те следват холандската традиция и се отличават най-вече с груповите си портрети, които превръщат в жанрови сцени (Пушалнята, 1643).

Все пак славата на братята Льо Нен се дължи предимно на сюжетите и интериорите със селяни. Творбите им се открояват с точно предаване на формите и често с контрастност, със задушевна и проста композиция, ярко съсредоточаване върху погледите, елегантен рисунък, с колорит, в който преобладават кафявото и сивото, подчертани от няколко ярки щриха. Далеч от живописното и от бурлеската, светът на тези селяни е дълбок и безмълвен.