Бриджит Говиньон
Музей Лувър (46)

Енгр

Жан Огюст Доминик Енгр, Турска баня, 1862. Маслени бои върху платно върху дърво, диаметър 1,08 м.

Младият Жан Огюст Доминик Енгр (1780–1867) усвоява твърде рано рисуването при своя баща, който е художник и ваятел. През 1791 г. влиза в Кралската академия в Тулуза.

На седемнайсетгодишна възраст отива в Париж, където е приет в ателието на Жак Луи Давид. През 1801 г. спечелва наградата на Рим и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на Ватикана и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката.

Картината му Юпитер и Тетида (1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си. Най-после му възлагат платното „Обетът на Луи XIII“ — краля се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от 1824 г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за мадоните на Рафаел и се явява връх в класицистичното изкуство.

Енгр се прибира в Париж и отваря ателие — създава Апотеоз на Омир за таван в Лувъра, а през 1832 г. се връща към портрета с един шедьовър — Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал де деба) прераства в символ на възхождащата либерална буржоазия. През 1834 г. Енгр приема поста директор на вила „Медичи“ в Рим и остава там в продължение на седем години.

Отново в Париж, той работи върху мащабни стенни пана за замъка в Дампиер и за залите на Отел дьо Вил, където избира да представи „Апотеоз на Наполеон I“. Влага цялото си въображение в една творба с голи тела — Турска баня, шедьовър от последните му години.