Бриджит Говиньон
Музей Лувър (27)

Квадратен двор

Когато през 1528 г. Франсоа I решава да преобрази все още готическия Лувър в ренесансов дворец, централният двор е освободен от донжона, който закрива светлината. Ренесансовата фасада на най-старото крило на ансамбъла (югозападното) е започната през 1546 г. и е завършена при Анри II. Това крило носи името на архитекта си Пиер Леско (1515–1578) и е истински образец на архитектурата на френския ренесанс. То е декорирано от скулптора Жан Гужон (станал известен през 1540–1563 г.) с релефни фигури — своеобразен химн в чест на суверена. На юг крилото, разположено под ъгъл, е свързано с предишното посредством Кралския павилион.

Лувъра, външен изглед от павилиона „Л’Орлож“, архитект Жак Льомерсие, 1624–1640 г.

Квадратният двор е замислен от Анри IV и осъществен при управлението на Луи XIII и Луи XIV. През 1639 г. архитект Жак Льомерсие удължава западното крило и издига павилиона „Л’Орлож“, симетрично на Кралския павилион, следвайки стила на фасадата „Леско“. Луи Льо Во, архитект на Луи XIV, завършва фасадите на север и юг към двора. На изток се възправя прочутата Колонада.

По онова време Квадратният двор е твърде живописен, защото в центъра му все още има „бараки“ (ще изчезнат едва през 1801 г.), а покривите на север са недостроени. Наполеон I поверява на архитектите Шарл Персие и Пиер Фонтен грижата да доведат начинанието докрай и да обединят сградите.

През 1985 г., след разкопките, при които се открива средновековният Лувър и донжонът, дворът е настлан с плочи и в средата е направен кръгъл басейн.