Бриджит Говиньон
Музей Лувър (57)

Неокласицизъм

Жак Луи Давид, Клетвата на Хорациите, 1784 г. Маслени бои върху платно, 3,30 х 4,25 м.

В средата на XVIII век Европа е обзета от нова страст към гръцката и римската античност и проявява истински интерес към изкуството на Ренесанса. Художниците започват да се противопоставят на фриволността, на повърхностните галантни и еротични сцени, както и на тенденциите на барока и рококо. Същевременно, макар да се задава революцията от 1789 г., обществото копнее за дълбока промяна и за обновление на нравствените стойности. Неокласицистичната живопис е тясно свързана с тези реформаторски течения, с това завръщане към класицизма, в момент, когато разкопките при Херкулан и Помпей възраждат интереса към античността. Творци от цяла Европа се стичат в Рим да изучават античните произведения, но и майсторите от XVI и XVII век, и влагат ново съдържание в идеала за красота на класическото изкуство. Вечният град се превръща в един от най-активните центрове на този нов начин на изразяване, наречен неокласицизъм. Художниците се позовават на историята, на гръцката и римската литература, чиито многобройни легенди славословят геройството, съзнанието за дълг, жертвеността. Стилът им преследва най-вече въздействието, яснотата на композицията и силата на предаване на чувствата.

Жак Луи Давид работи пет години в Рим, където създава своя шедьовър Клетвата на Хорациите. Художникът е признат за разпространител на неокласицизма, а картината му — за безспорен манифест на художественото направление. Сюжетът е почерпен от римската история и възхвалява храбростта, патриотизма — ценности, които героят на тогавашната епоха, увлечен от пламенния идеализъм на революцията, трябва на свой ред да въздигне.