Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du musée du Louvre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Брижит Говиньон

Заглавие: Музей Лувър

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Унискорп“,

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-48-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325

История

  1. — Добавяне

Фуке

Жан Фуке (около 1415/1420 — около 1480) е най-големият френски живописец на XV век. Твърде малко се знае за художествената подготовка, както и за върховите етапи в творческия му живот. Известни са само няколко епизода, сред които едно решаващо пътуване в Италия (между 1444 и 1446 г.) и установяването му в Тур, където често пребивава кралят със свитата си. При престоя си в Италия Фуке възприема монументалния възглед за пространството, присъщ на италианските майстори, вплитайки в живописта си духа на Ренесанса. Същевременно запазва сетивата си отворени за реализма на фламандските творци. В портрета Шарл VII, крал на Франция пресъздава по нов начин кралското величие — чрез импозантен строеж на пространството и геометризация на формите, докато лицето остава точен, реалистичен образ на владетеля.

47_fuke.jpgЖан Фуке, Шарл VII, крал на Франция, около 1445–1450 г. Маслени бои върху дърво, 86 х 71 см.

Той създава значими произведения за ковчежника на Франция Етиен Шевалие, сред които Диптих от Мельон. В един от медальоните от емайл, красели някога рамката, Фуке се е представил — това е първият познат автопортрет на френски художник. Художникът е и даровит миниатюрист — илюстрира за Шарл VII Големи френски хроники, история на френската монархия. Изкуството му достига апогея си в Часослов на Етиен Шевалие, работен между 1452 и 1460 г. — ярки сцени от ежедневието или от житията на светците, примесени със сияйни пейзажи, се вписват в един актуален контекст.