Бриджит Говиньон
Музей Лувър (15)

Баталия

През 1432 г. флорентинците разбиват армията на Сиена. За да възвеличи събитието, Козимо Старши поръчва на Паоло Учело (1397–1475) три големи пана, изобразяващи решителните моменти на битката, предназначени за двореца му във Флоренция.

Днес творбите, рисувани около 1456–1460 г., са пръснати между Националната галерия в Лондон (Атаката на Николо да Толентино начело на флорентинците), галерията „Уфици“ във Флоренция (Сваленият от седлото Бернардино деле Чиарда) и Лувъра в Париж. Картината в Лувъра е запечатала контраатаката на Мишелето да Котиньола, който осигурява окончателната победа. Композицията отразява движението на конете: конят вдясно е спрял, белият до него тъкмо потегля, този на Мишелето се втурва в галоп, а конят вляво в устрема си вече излиза от паното. Ритъмът, придаден на копията, следва развитието на битката, представена в последователни планове, маркирани от металните доспехи на воините. На втори план крака в множество багри внушават усещането за дълбочина и разкриват как творецът борави с перспективата, обект на неговите търсения, същинска страст, накарала го да възкликне: „Какво чудно нещо е тази перспектива!“

Паоло Учело, Битката при Сан Романо (Контраатаката на Мишелето да Котиньола), около 1456 г. Маслени бои върху дърво, 1,82 х 3,17 м.

Учело е роден във Флоренция. Между 1425 и 1430 г. се установява във Венеция, след което се връща във Флоренция, където прекарва по-голямата част от живота си. Около 1436 г. рисува в катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ Кондотиер Джон Хокуд — монументална, геометрична фреска, в която доминира мощната фигура на конника. Вероятно по това време Козимо Старши му възлага трите произведения, увековечаващи победата на флорентинците. В Урбино — град, който го привлича с известността си, изписва Чудото на оскверненото причастие, долна част на олтар — предела, останала недовършена. Тази серия от живи и поетични сцени свидетелства за таланта му на разказвач и ярък декоратор.

Характерен и многоизмерен художник, представител на Флорентинската школа. Учело се придържа към вярното отразяване на перспективата, без при това да се отрича от разточителството на готическата традиция.