Бриджит Говиньон
Музей Лувър (37)

Фрагонар

Жан-Оноре Фрагонар, Дени Дидро, около 1769 г. Маслени бои върху платно, 81 х 65 см.

Жан-Оноре Фрагонар (1732–1806) получава първата награда на Академията за живопис и скулптура на двайсет години. Учи в Кралската школа за протежирани ученици и през 1756 г. отива във френската академия в Рим. През лятото на 1760 г., подкрепян от приятелството на своя покровител — абата Сен Нон, създава чудесни рисунки на градините на вила д’Есте, ефирни пейзажи, непринудени, спонтанни жанрови сцени.

През 1765 г. се завръща в Париж и представя на Салона картина на историческа тема — Корес и Калироя. Триумфът е невероятен — кралят купува творбата и авторът, превъзнасян от специалистите, спечелва благосклонността на Академията.

Но той не отвръща на почестите — не рисува нито платното, с което да бъде приет в лоното й, нито височайшите поръчки. Работи единствено за частна клиентела, пресътворява леки и галантни сюжети (Люлка, 1767). Фрагонар се отличава със свободна, бърза и енергична мазка. Осъществява изключителна серия от четиринайсет портрета на личности в испански костюми, „фигури на въображението“, някои от които са известни негови съвременници (например Дени Дидро), други отвеждат към историята или музиката. Той е и ценен декоратор, за което свидетелства украсата на замъка на Мадам дю Бари в Лувсиен. Критиката обаче се развихря и паната са оттеглени. Дълбоко наранен от тези атаки, художникът се отправя отново на пътуване в Италия. Там прибавя към творчеството си забележителна поредица от пейзажи. След като се прибира в Париж към края на 1774 г., популярността му намалява, но Фрагонар обновява стила си: борави с хармонични съчетания от по-леки тонове, с по-фина фактура, с техника, която, без да е загубила свободата си, черпи и от холандските майстори.