Бриджит Говиньон
Музей Лувър (7)

Аменхотеп IV

Бюст на Аменхотеп IV (Ехнатон), Египет, около 1365–1360 г. пр.Хр. Розова глина с останки от рисунки, височина 1,37 м.

Новото царство (1550–1069 г. пр.Хр.) е една от най-бляскавите епохи в историята на Древен Египет. След изгонването на хиксосите и обединяването на държавата фараоните предприемат мащабни военни походи и завладяват Нубия и Близкия Изток. Богатствата са в изобилие — с Аменхотеп III (1391–1353 г. пр.Хр.) започва период на умиротворение. Изкуството достига висока степен на съвършенство, за което свидетелства изящният релеф на главата на Аменхотеп III от заупокойния му храм в Западна Тива, днес разрушен. След неговата смърт на трона се възкачва синът му Аменхотеп IV (1353–1337 г. пр.Хр.) със съпругата си Нефертити, дарила го с шест дъщери. Поклонник на Атон, олицетворение на слънчевия диск, единствения бог, извор на всеки живот, владетелят желае да наложи на своя народ този нов култ. Издига в Тива храмове за прослава на бога на новата религия, променя името си от Аменхотеп — „Амон е доволен“ — на Ехнатон — „угоден на Атон“, и премества столицата на държавата в Ахетатон, Горен Египет, на мястото на днешното селище Тел ал Амарна. Той забранява почитането на Амон и въвежда като единствен и официален култа на Атон.

Бюстът на Аменхотеп IV, показан тук, е предоставен на Франция от египетското правителство през 1972 г. заради приноса й в спасяването на храмовете на Нубия. Фрагмент от статуя колос, тази глава удивлява с начина, по който са скулптирани чертите на владетеля. Очите са изтеглени, лицето е издължено, устните са месести и оживени от странна усмивка.

Далеч от идеализирането, характерно за предишните епохи, това все пак не е точен портрет, а по-скоро отговор на новите художествени условности, наложени, за да бъде изобразен този, който е едновременно въплъщение на бога и посредник между върховното божество и човеците.