Бриджит Говиньон
Музей Лувър (18)

Караваджо

С новаторския си стил Караваджо (1571–1610) оказва определящо влияние върху най-видните европейски художници на XVII век и върху цялостното развитие на живописта.

След подготовка в Милано, на около двайсетгодишна възраст отива в Рим. Тогава не разполага със средства, води безгрижен живот и рисува, за да се препитава, като скоро привлича вниманието на неколцина прелати. През 1598 г. получава значителна поръчка — да изпише капелата „Контарели“ в църквата „Сан Луиджи деи Франчези“. Караваджо пресъздава от житието на свети Матей три епизода, чийто драматичен и груб реализъм придава на всяка от сцените нова емоционална сила. Така художникът демонстрира мощта на своя гений и рязко се противопоставя на маниеризма на епохата.

Караваджо, Успение Богородично, около 1605–1606 г. Маслени бои върху платно, 3,69 х 2,45 м.

След 1600 г. създава единствено творби с религиозни сюжети. Стилът му е монументален, характеризиращ се с ярки контрасти между светлината и сянката (Успение Богородично). Моделите на неговите мадони и светци са онези, които обикновено са му компания в кафенетата и кръчмите или среща по улиците, бедняците, чието ежедневие споделя. Води скандален живот и често се сблъсква с правосъдните органи. През 1606 г. е обвинен в убийство и бяга в Неапол, Малта, после в Сицилия. Живописта му става по-строга и сдържана — белег за улегналост; темите са по-ведри, излъчват умиротворение (Рождество Христово, Поклонение на пастирите). Заминава отново за Неапол, когато научава, че папата е готов да го помилва. Тъкмо тогава намира смъртта си на плажа на Порто Еколе. Умира едва на трийсет и девет години.

Творчеството на Караваджо прави същинска революция, противопоставяйки се на академичния класицизъм и на илюзионистичната склонност на барока. Чрез непосредствения, брутален прочит на реалността, картините му неумолимо приковават погледа и внушават емоциите, които ги изпълват.