Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du musée du Louvre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Брижит Говиньон

Заглавие: Музей Лувър

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Унискорп“,

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-48-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325

История

  1. — Добавяне

Свободата

61_svobodata.jpgЙожен Дьолакроа, Свободата, предвождаща народа на барикадите, 1830 г. Маслени бои върху платно, 2,60 х 3,25 м.

През 1824 г. умира крал Луи XVIII. На трона се възкачва Шарл X и възстановява традицията на Стария режим — избира да бъде коронясан в Реймс през 1825 г. Твърде бързо повежда реакционна и авторитарна политика. С наредбите от Сен Клу (1830) той премахва свободата на печата и променя избирателния закон, което предизвиква революция: на 27,28 и 29 юли 1830 г. населението на Париж се вдига на въстание. Това са „трите славни дни“. Шарл X абдикира в полза на внука си граф Дьо Шамбор. В своите Мемоари Ектор Берлиоз с жар описва опиянението в тези исторически мигове: „Никога не ще забравя облика на Париж в тия знаменити дни; фанатичната храброст на хлапаците, ентусиазма на мъжете, трескавия възторг на момичетата от улицата, унилото примирение на швейцарците и на кралската гвардия, особената гордост на работниците от това да бъдат, както казваха, господари на града и да не посягат на нищо.“ Със Свободата, предвождаща народа на барикадите, Йожен Дьолакроа желае да възвеличи този подем и да се изяви като модерен художник, ангажиран с духа на епохата. Той избира 28 юли, т.е. втория от „трите славни дни“, когато въстанието взема решителен обрат. По онова време барикадата е един от най-характерните символи на революциите: близо четири хиляди са издигнати в Париж в разгара на бунта. На картината на Дьолакроа млада жена с републиканска шапка, вдигнала в дясната ръка трицветното знаме, а в лявата — пушка, увлича група от въстаници към върха на барикадата. В подножието й са прострени тела на убити. На заден план прозира една от кулите на Нотр Дам, върху която се вее националният флаг. Сред барутния дим, с разголена гръд, жената е образът и олицетворението на Свободата. Момчето до нея, със студентска черна кадифена барета, размахало пистолети, е въплъщение на разбунтувалата се младеж; трийсет години по-късно под името Гаврош то ще бъде обезсмъртено от Виктор Юго в романа му Клетниците.

Свободата, предвождаща народа на барикадите е приета от журито на Салона през 1831 г. и е изложена в деня на откриването му — 1 май.