Бриджит Говиньон
Музей Лувър (20)

Шарден

Жан-Батист Симеон Шарден (1699–1779) гради кариерата си на художник в Париж, между Рю дьо Сен, където е роден, и Лувъра, който обитава през последните две десетилетия от живота си. Овладява занаята в различни ателиета и на двайсет и осем години представя две картини — Риба скат и Бюфет, с които е приет в лоното на Кралската академия за живопис и скулптура. Риба скат извиква всеобщо възхищение и начаса му отваря вратите на авторитетната институция. Скоро той се утвърждава като най-бележития майстор на натюрморта на своята епоха. Бавно и усърдно композира малки платна, в които се подрежда светът без история на предметите, на домакинските съдове, изобразени грижливо и със старание.

Жан-Батист Симеон Шарден, Молитва преди ядене, 1740 г. Маслени бои върху платно, 49 х 38 см.

Около 1730 г., в духа на холандската традиция от XVII век, започва да рисува жанрови сцени, които илюстрират интимността и всекидневието на домашната му вселена. Тези малки изящни шедьоври високо са оценени в Париж и в европейските кралски дворове. През 1751 г. Луи XV му поръчва картината „Музикална кутия за обучаване на канарчета“, на която млада жена учи канарчето си да пее. Това е една от последните му битови творби. Шарден, „художникът на безмълвния живот“, се връща към жанра, който толкова обича натюрморта.

На седемдесетгодишна възраст създава автопортрети с пастел, в които прозира тънък психологизъм. Умира, заобиколен от безразличието на публика, която отдава своето предпочитание на по-лесно смилаемото изкуство на един Жан-Батист Грьоз или Жозеф Верне.