Бриджит Говиньон
Музей Лувър (4)

Историята на двореца Лувър, превърнат официално в музей през 1793 г., е преплетена и с историята на неговите художествени колекции, които водят началото си от XII век и оттогава не са престанали да се разрастват.

Първите кралски колекции

Още когато Лувърската крепост наподобява своето изображение от миниатюрата на братя Лимбург в Пребогатия Часослов на херцог Дьо Бери, тя вече е подслонила кралската хазна. През следващото столетие Шарл V съхранява там прекрасната си колекция от ръкописи. Заслугата за първата кралска колекция от живописни произведения принадлежи на Франсоа I, на безпогрешния му избор и на прозорливите откупки. През 1516 г. владетелят кани във Франция Леонардо да Винчи; след смъртта на твореца ще купи прочутата Джоконда. По-късно Луи XIV, съветван от Колбер, обогатява колекциите. Кралят Слънце купува, поръчва или получава множество платна, така че при кончината му Кабинетът с картините (1709–1710) съдържа 1478 творби, от които 930 френски, 369 италиански и 179 — на школи от Севера. За първи път той признава благородния характер на графичното изкуство, като през 1671 г. купува 5542-те рисунки, събрани от банкера Еврар Йабах.

В кралските колекции осезаемо присъства и класическата античност. Скулптурите и мраморните ваяния най-често са от Италия. Ришельо и Мазарини, вещи любители и страстни колекционери, купуват редица произведения за своя сметка. Античната колекция на краля, допълнена с няколко мраморни статуи, собственост на Мазарини, е разделена между Версай, Тюйлери и — след 1692 г. — новата Зала на античните творби.

Подемът на археологията — Египет и Близкият изток влизат в Лувъра

През 1826 г. Шамполион купува невероятната колекция на Солт — британски консул в Кайро, наброяваща 4000 археологически единици. Той е упълномощен да устрои във вътрешността на музея „Шарл X“ секция, посветена на Древен Египет. Скоро 9000 експоната са изложени в новите зали, специално проектирани от архитект Фонтен. Според мащабната идея на Шамполион, Египетският отдел трябва да възкреси величието и значимостта на една цивилизация във всичките й аспекти — художествен, етнографски, културен.

Гийом Ларю, Пред големия сфинкс, 1935 г. Маслени бои върху платно, 88 х 69 см.

В средата на XIX век подялбата на предметите, намерени при разкопките, е регламентирана — тогава в Лувъра попада Писарят, Френският институт по археология в Кайро, създаден през 1880 г., организира и подпомага френските проучвания в Египет. След Втората световна война притокът на археологически находки чувствително намалява, но благодарение щедростта на дарителите колекциите не престават да се попълват.

Междувременно, докато Египетският отдел постепенно добива облик, Пол-Емил Бота — френски консул в Мосул (Ирак), открива останките от двореца в Хорсабад и през 1847 г. вкарва асирийското изкуство в Лувъра. Далечните и непознати светове стават все по-близки. Музеят бързо се присъединява (и днес) към големите археологически експедиции в страните от Изтока.

Обогатяването на колекциите

Юбер Робер, Залата на годишните времена в Лувъра, около 1802–1803. Маслени бои върху платно, 46 х 37 см.

Откупките. След отварянето на Музеума през 1793 г. живописни платна, скулптури и предмети на изкуството от различни кралски резиденции постепенно намират място в изложбените зали и обогатяват вече съществуващите сбирки. Владетелите и техните наследници водят политика на откупки, в резултат на което нерядко цели колекции стават притежание на Лувъра. Те не само съдържат прекрасни творби, но са и обект на непрестанни изследвания.

През 1808 г., с придобиването на прочутата колекция „Боргезе“, постъпват чудесният Гладиатор и още 400 антични мраморни произведения. През 1862 г. Наполеон III, увлечен по археологията, купува колекцията на маркиз Кампана — в Лувъра влизат Саркофаг на съпругите и антични керамични творения, както и най-значителната в света колекция изделия от майолика и стотина италиански картини от епохата на треченто и куатроченто.

За да се канализира тази политика на изкупуване, през 1895 г. е основано Събрание на националните музеи към Министерството на културата. То е призвано да набира необходимите средства за обогатяване на музейните експозиции.

Даренията. Невъзможно е тук да се споменат хилядите дарители, допринесли със своята щедрост за разрастването на художествените колекции. Някои имена — като Луиз, Ингеборг и Атертон Къртис, дарили чрез завещание (1938) 1500 творби, включително пластиката Рахерка и съпругата му; Шарл Соважо, предоставил през 1856 г. колекцията си от предмети на изкуството от Средновековието и XVI век; доктор Ла Каз, дарил чрез завещание (1869) една от най-богатите колекции от живописни платна в Лувъра; Томи-Тиери, завещал (1902) картини от представители на Барбизонската школа — са по-слабо известни на широката публика.

Не малко дарения се свързват с прочути личности. Сред тях са барон Адолф дьо Ротшилд, оставил на Лувъра чудесната си колекция от скъпоценни религиозни атрибути от Средновековието и Ренесанса; граф Исаак дьо Камондо, дал сбирките си при условие да не бъде нарушавана целостта им в продължение на петдесет години; барон Едмон дьо Ротшилд, който в навечерието на Втората световна война завещава колекцията си от щампи, рисунки и книги; господин и госпожа Давид Давид-Уейл и господин Ставрос С. Ниаркос, предоставили изключителни френски драгоценни предмети от XVII и XVIII век; Гюстав Кайбот и Етиен Моро-Нелатон, благодарение на които в музейните зали прониква новата живопис, сътворена от техните приятели импресионистите; или още Карлос де Бестеги, дарил великолепни портрети…

Друг начин за умножаване на музейните експонати е добиването на права за наследяване или замяната срещу равностойни произведения на изкуството след одобрение от междуведомствена комисия.

През 1897 г. е създадено Обществото на приятелите на Лувъра. То дава възможност на онези, които желаят да подпомогнат откупките, да го направят анонимно.

Жорж Льору, „В Голямата галерия на Лувъра“, 1954 г. Маслени бои върху платно, 89 х 151 см.