Бриджит Говиньон
Музей Лувър (28)

Двор „Марли“ и двор „Пюже“

Разположени са между Рю дьо Риволи и двора „Наполеон“. Архитектите Йео Мин Пей и Мишел Макари ги преустройват, за да приемат внушителната пленерна скулптура. Питър Райе проектира покрив от стъкло с метални нишки, което смекчава слънчевата светлина в тези две прекрасни галерии.

Дворовете са започнати през 1852 г. от архитект Лодовико Висконти по време на градежа на Новия Лувър на Наполеон III, а Ектор Льофюел ги завършва. През 1857 г. са предоставени на правителството и на императорската казарма.

Дворът „Марли“ приютява скулптурни произведения от кралската резиденция в Марли. Тя е предназначена за развлечения и удоволствия — запазена е за частния живот на Краля Слънце и неговите гости. Конните статуи в двата края на площадката са поръчани на Антоан Коазво за мястото в замъка, където конете се водят на водопой. Те прославят владетеля воин (Знаменитостта) или миротворец (Меркурий, яхнал Пегас). През 1719 г. Луи XV ги прехвърля в Тюйлери; две нови скулптури са възложени през 1739 г. на Гийом I Кусту.

Творбите са изключителни — излъчват буйна необузданост, сила, и много бързо стават популярни като Коне от Марли. До 1984 г. красят Плас дьо ла Конкорд, след което са заменени с отливки.

Лувър, изглед от двора „Марли“, архитекти Лодовико Висконти и Ектор Льофюел, 1852–1857. На площадката — конете на Антоан Коазво.

На средната площадка в двора „Марли“ статуята Сена на Коазво, наподобяваща божество-река, стои редом с Марна и Нептун и Амфитрита на същия автор. Други две групи, изваяни от Пиер Льопотр, удивляват с дръзкия си замисъл и съвършеното изпълнение: Ария и Пет е създадена между 1691 и 1695 г., а Еней и Анхис — през 1697 г., по восъчен модел на Франсоа Жирардон.

Скулптурната колекция в двора „Пюже“ е попълвана от края на XVII до средата на XIX век. Върху долната площадка са експонирани творбите от бронз на Мартин ван дер Богарт, наречен Дежарден, взети от Плас де Виктоар — това са Окованите пленници (1679), изобразяващи покорените нации вследствие Нимвехенските мирни договори (подписани в Нимвехен, днес Неймехен, Нидерландия, 1678–1679). Най-прочутите произведения на Пиер Пюже се намират на средната площадка: Милон Кротонски, разкъсван от лъв (завършено през 1682 г.), пресътворява легендата за този стареещ атлет, който се оставя да бъде разкъсан от лъв, а Персей и Андромеда (1684) с композицията си и ефектите на контраста свидетелства за бароковия стил на скулптора.