Бриджит Говиньон
Музей Лувър (26)

Коро

Жан-Батист Коро, Спомен за Мортфонтен, 1864 г. Маслени бои върху платно, 65 х 89 см.

Йожен Дьолакроа казва за Жан-Батист Камий Коро (1796–1875): „Това е рядък гений, бащата на модерния пейзаж.“ Наистина този самотен художник с ведър душевен мир е съумял да обнови френската пейзажна живопис.

Коро е посветен в изкуството от пейзажистите Ашил-Етна Мишалон и Жан-Виктор Бертен. През 1825 г. художникът заминава за три години в Италия. Там създава многобройни етюди от натура, които по-късно ще пресътвори в големи композиции, излъчващи покой и хармония, за да ги представи на Салона.

В търсене на най-разнообразни гледки, той е вечен пътешественик — прекосява Франция, обикаля Швейцария и Нидерландия, посещава Лондон. През зимата в ателието си работи върху колорита и предава неуловимия светлик на утрото.

В продължение на трийсетина години живее уединено, в почти пълна анонимност, и остава неразбран от публиката.

Още два пъти ще види Италия. От 1835 г. редовно участва на Салона с пейзажи, рисувани в ателието, оживени от библейски или митологични сцени. Палитрата му се променя — все повече преобладава сребристосивата гама. Постепенно творецът е запленен от светлината на Севера. Любителите на изящните изкуства са привлечени от тези пейзажи, пропити с меланхолия, и им отдават дължимото. На платното, озаглавено Спомен за Мортфонтен, миниатюрни силуети на нимфи и девойки танцуват в гората. Коро е не само превъзходен пейзажист. Изявява се и в областта на жанровата живопис, портрета и голото тяло. Едри женски фигури присъстват в цялото му творчество — венецът е Жената с перлата (1869).