Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du musée du Louvre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Брижит Говиньон

Заглавие: Музей Лувър

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Унискорп“,

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-48-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325

История

  1. — Добавяне

Сватбата в Кана

67_veroneze.jpgПаоло Веронезе, Сватбата в Кана, 1563 г. Маслени бои върху платно, 6,66 х 9,90 м.

През 1562 г. за трапезарията на бенедиктинския манастир „Сан Джорджо Маджаре“ във Венеция Паоло Веронезе (1528–1588) започва Сватбата в Кана — картина, посветена на епизод, заимстван от Евангелието от Йоан. Това е първото чудо, извършено от Христос, превърнал водата във вино по време на сватбено угощение, на което е поканен заедно с майка си.

Изпод магическата четка на художника малкият град Кана в Галилея се е преобразил във великолепен венециански дворец, отрупан със статуи и колонади по античен образец, с обширна открита тераса, извисяваща се над празничната трапеза. Христос, майка му и апостолите са в центъра на композицията, като главата на Иисус е точно на въображаемата средна ос на платното. Така няма никакво съмнение, че става дума за религиозен сюжет.

Живописецът зачита волята на монасите, но изобразява и едно разкошно венецианско пиршество от XVI век. Възползва се от случая и включва в сцената свои съвременници — Тициан, Тинторето, Якопо Басано, Паладио и самия себе си. Това е групата на музикантите. Творецът всъщност ни кани на изискано светско празненство.

Още в първите си работи Веронезе блясва с гения и с дарбата си на колорист, изграждайки мащабни композиции, населени с богато украсени персонажи, потопени във ведра и елегантна атмосфера.

През 1553 г. се установява във Венеция, участва в сътворяването на големи декоративни цикли, които разкриват изключителния му талант на декоратор; овладява пространството с дълбоки перспективи, удивителни ракурси, със светли и греещи багри. След таваните в Двореца на дожите, тавана и стените на църквата „Сан Себастиано“ Веронезе живописва огромния цикъл за вила „Барбаро“ в Мазер — едно от най-значимите произведения на Венецианската школа с украсата по метода trompe-I’oeil — пълна илюзия за реалност.

Следва Сватбата в Кана, по-късно и Отвличането на Европа. Творбите му стават по-интимни, отделя повече внимание на героите, на пейзажите и ги изобразява с нежност и топлото. Светът на Веронезе, неотделим от Венеция, отдадена на разкоша и насладата, ще вдъхнови с неизчерпаемата си пищност художници като Питер Паул Рубенс и Джамбатиста Тиеполо.