Бриджит Говиньон
Музей Лувър (16)

Буше

Франсоа Буше, Одалиската, 1745 г. Маслени бои върху платно, 53,5 х 64,5 см.

В продължение на повече от три десетилетия Франсоа Буше (1703–1770) е на върха на френската живопис с огромния си талант и удивителна продуктивност. Кариерата му е бляскава и той се радва на всевъзможни почести. Създател на религиозни и светски композиции, Буше е и пейзажист, илюстратор, автор на рисунки, декоратор. Богатото му творчество невинаги е чуждо на посредствеността, но произведенията му си остават великолепен химн в прослава на жената. Художникът я възвеличава заради красотата и чара й, независимо дали тя е богиня, майка, светска дама, сластолюбива или непорочна. Буше се шлифова в ателието на Франсоа Льомоан в традициите на приложното изкуство и се препитава като илюстратор и гравьор при Жан-Франсоа Кар. През 1724 г. получава първата награда на Кралската академия, отвела го в Рим, където остава до 1731 г. Там изучава бароковите творби на Пиетро да Кортона и живописта на Кореджо. Приет е за член на Академията наред с Риналдо и Армида, а впоследствие става неин директор и пръв кралски художник (1765 г.). Работи интензивно и постига незабавен успех: съчетава художественото ръководство на големите кралски манифактури на Бове и братя Гоблен, изработването на декори за театъра и операта, поръчките на владетеля и на мадам Дьо Помпадур, която го покровителства. Тя го настанява в Лувъра през 1752 г. С гоблените Историята на Психея (1739), също и с двете прочути серии Любовта на боговете Буше се изявява като най-изумителния и изобретателен декоратор от епохата на Луи XV. Неговата чувственост, виртуозността, прозирните и живи тонове, влечението към художествения занаят придават обаяние както на мащабните митологични сцени, така и на портретите му (Маркиза Дьо Помпадур).