Бриджит Говиньон
Музей Лувър (23)

Класицизъм

Филип дьо Шампен, Две монахини, или Ex-voto от 1662-ра, 1662 г. Маслени бои върху платно, 1,62 х 2,29 м.

Търсене на строгата форма, на величествената хармония, на изчистената линия — така би могъл да се формулира идеалът на класицизма. По този начин той се противопоставя на пищността на барока, на крайната експресивност на маниеризма, на емоционалността на романтизма. Развива се главно през XVII век във Франция и Западна Европа; черпи вдъхновение, образци, норми от античното изкуство и бележитите майстори на XVI-то столетие.

Никола Пусен (1594–1665), който създава най-значимите си произведения в Рим, е една от видните фигури на класицизма във френската живопис. Той избира благородни сюжети, достойни да въплътят морална или философска идея, като се осланя на вникването в традициите на античността. Във вихъра на младостта му се нижат внушителни, обмислени композиции, изградени по законите на подчертаната симетрия, облъхнати от пречистена светлина, която струи измежду персонажите.

Портретите, сътворени от Филип дьо Шампен (1602–1674), са забележителни със своята сдържаност, простота и духовност.

Изящество, хармония и ведро умиротворение характеризират живописта на Йосташ Дьо Сюйор (1616–1655) и го превръщат в изтъкнат изразител на класицизма, френският класицизъм е тясно свързан с управлението на Луи XIV, поради ролята, която играе абсолютната монархия, загрижена за артистичния си ореол. Художниците минават през школата на Кралската академия за живопис и скулптура (основана през 1648 г.) и на Кралската академия за архитектура (1670), след което най-даровитите, удостоени с голямата награда, заминават за Рим — Вечния град. При завръщането си в Париж, те получават официални поръчки, на свой ред преподават в Академиите и с творчеството си демонстрират и утвърждават престижа на кралството.