Бриджит Говиньон
Музей Лувър (35)

Умиращият роб, Въставащият роб

Микеланджело, Въставащият роб, 1513–1515 г. Недовършена статуя, мрамор, височина 2,28 м.

В началото на 1505 г. папа Юлии II поръчва да повикат Микеланджело (1475–1564) в Рим и му възлага изработването на величествена гробница за катедралата „Сан Пиетро“, за да укрепи славата си и ореола на триумфиращата Църква. Скулпторът използва отбрани блокове мрамор от Карара и замисля този възпоменателен паметник като едикула на няколко етажа, вдъхновен може би от античните мавзолеи. Той трябва да бъде украсен с ниши и каменни статуи, сред които фигурата на Мойсей — пророкът, извел евреите от Египет — и на пленници или роби, чийто алегоричен смисъл поражда спорове.

Микеланджело, Умиращият роб, 1513–1515 г. Недовършена статуя, мрамор, височина 2,28 м.

Проектът временно е изоставен. През 1513 г. е подновен, но изменен и опростен, а осъществен едва през 1545 г. Папа Юлий II умира, тялото му е положено в „Сан Пиетро ин Винколи“. От творбите, предвидени в първоначалния вариант, единствено статуята Мойсей е завършена; двете скулптури на Робите остават недовършени. Те са изложени в Лувъра по време на революцията, като част от колекциите на фамилиите Монморанси и Ришельо. Телата на Робите са все така свързани с мраморния блок. Този, който е назован „умиращ“, сякаш се оставя на съдбата, отдавайки на съня или на смъртта красотата на снагата си, гъвкавостта на мускулите, примирението, изписано на лицето му. Другият — „въставащият“ роб, като че ли желае да се изтръгне от връзките, превръщащи го в затворник. Какво значение е искал да им придаде Микеланджело? Дали това са олицетворения на провинциите, подчинени от папата, или на „свободните изкуства“, които кончината на върховния свещенослужител, техен покровител, е оковала? Или пък символи на човешката душа, пленница на своето тяло?