Бриджит Говиньон
Музей Лувър (6)

Орел на Сюже

Орел на Сюже, „Сен Дени“, преди 1147 г. Порфир (ваза), обков от позлатено сребро, украса с черен емайл (ниело), 43,1 х 27 см.

Сюже е абат на „Сен Дени“ от 1122 г. до смъртта си през 1151 г. Приятел и съветник е на Луи VI, после и на Луи VII. На него е поверено регентството на кралството в отсъствието на Луи VII по време на Втория кръстоносен поход (1147–1149). Той е влиятелен политик, стреми се да засили кралската власт и поставя абатството „Сен Дени“ в центъра на амбициите си. Предприема реконструкцията му и следи строителните работи да вървят бързо. Източната част на католическия манастирски храм — хорът, построен между 1140 и 1143 г., е един от най-ранните образци на готическата архитектура с лъчистите параклиси, кръстатите сводове и витражите, щедро пропускащи светлината. Сюже се заема да обогати съкровищницата на оглавяваната от него обител и изисква от изкусни ювелири, включително майстори от Ил дьо Франс, да създадат изделия, в които да вложат цялата си изобретателност. Поръчва четири обкова за реставрацията на старинни съдове от камък. Новите произведения са завършени към средата на XII век и ще бъдат част от съкровището на „Сен Дени“ до 1793 г. Това са Орел на Сюже, Ваза на Алиенор, Ибрик от сардоникс, съхранявани в Лувъра, и Потир на Сюже, намиращ се в Националната галерия на изкуствата във Вашингтон.

Орел на Сюже е най-удивителният, най-невероятният от тези съдове, направен на базата на антична порфирна ваза, произхождаща от Египет или от имперски Рим, която духовникът твърди, че е открил в ракла в абатството. Латински надпис в основата на горната част уточнява: „Този камък заслужаваше да бъде обкован в злато и драгоценни камъни. Беше мрамор, но така е по-ценен от мрамора.“ Превърнат в ибрик, вдигнал надменно глава над източена шия със съвършено изваяно оперение, величественият орел е стъпил здраво на краката си и в ноктите си държи риби. Крилете му са разперени от двете страни на вазата, засилвайки усещането за мощ и властност, което предметът внушава.