Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ABCdaire du musée du Louvre, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Елена Константинова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Брижит Говиньон
Заглавие: Музей Лувър
Преводач: Елена Константинова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Унискорп“,
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: френска
Печатница: „Унискорп“ ООД
Редактор: Теменужка Петрова
ISBN: 954-8456-48-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15325
История
- — Добавяне
Голямата галерия

Построена е при Анри IV между 1595 и 1608 г. Дълга е 460 метра и е свързвала Лувъра с двореца Тюйлери. Първоначалото е наричана „галерия на брега на водата“. Запазена е за кралските приеми. В нея се устройва и церемонията за изцеление от живеница, при която се смятало, че суверенът прогонва болестта чрез полагане на ръцете си върху поразените. От 1697 до 1777 г. помещението служи за съхраняване на макетите на укрепените места в кралството (днес в Дома на инвалидите), докато постепенно се оформя идеята там да бъде настанен бъдещият Кралски музеум. Редица архитекти и живописци вземат участие в проекта по реконструкцията. Художникът Юбер Робер предлага, доста преждевременно, зенитно осветление и арки, които да разделят огромното пространство. Галерията е отворена за посещения на 10 август 1793 г. В този дълъг кораб, покрит с цилиндричен свод, картините са окачени едни до други и едни над други, големоформатните — горе, малките — долу. От 1805 до 1810 Голямата галерия е преустроена от Шарл Персие и Пиер Фонтен. Обособяването на отделни кътове, оградени с колони, позволява платната да се подредят според художествените школи, към които принадлежат.
През 1856 г. Ектор Льофюел пробива свода, за да осигури по-добро осветление (посетителите се оплакват от слабата светлина, проникваща през прозорците), после отнема една трета от залата, за да оформи крилото „Флора“ и павилиона „Ле Сесион“. Днес галерията е дълга 288 метра и побира колекциите с италианска живопис от XV, XVI и XVII в.