Бриджит Говиньон
Музей Лувър (61)

Пусен

Никола Пусен, Есен, 1660–1664 г. Маслени бои върху платно, 1,18 х 1,60 м.

Никола Пусен (1594–1665) може да се определи като най-типичния представител на френския класицизъм от XVII век. Творчеството му понякога е сложно, неизменно носещо отпечатъка на ерудираността и просветеността. Лувърът притежава трийсет и осем картини (или една четвърт от неговите произведения, познати днес), които позволяват да се проследят различните творчески етапи.

Пусен е от Нормандия, работи в Париж и едва през 1624 г. най-после осъществява съкровената си мечта, като се установява в Рим. Цялата му кариера на художник се разгръща там, само с две години прекъсване (1640–1642), когато Луи XIII го извиква при себе си в Париж.

В Италия, още с идването си, той е подпомаган и покровителстван от образовани и начетени ценители, които стават най-добрите му клиенти. Сред тях е колекционерът Касиано дал Поцо, за когото създава серията Седемте тайнства. Интересът, който те проявяват към античността, го подтиква да се посвети на кавалетната живопис. Творецът черпи темите си от древната история и митологията, подбира благородни или драматични сюжети и изгражда съвършено балансирани, все по-статични композиции. Точно те са най-характерните произведения, които му донасят европейска слава. Прости алегории, като Вдъхновението на поета (1630), утвърждават репутацията му на „художник философ“; други, например Аркадски пастири (1638–1640), изразяват крехкостта на човешкото щастие.

Между 1644 и 1648 г. Пусен рисува за парижкия колекционер Шантелу нова серия Седемте тайнства, чиито монументални мизансцени и достолепни фигури разкриват художествения и интелектуалния му идеал. През последните 20 години от живота си той отделя особено внимание на пейзажа. В Пейзаж с Диоген разкошната природа дарява блаженството на човека. Цикълът Годишни времена е синтез между красотата на природата и библейския разказ, като всеки от сезоните символизира етап от съдбата на човека.