Бриджит Говиньон
Музей Лувър (33)

Дюрер

Албрехт Дюрер, Автопортрет, 1493 г. Пергамент, залепен върху платно, 56,5 х 44,5 см.

Албрехт Дюрер (1471–1528) е посветен в ювелирното майсторство от баща си. Това чиракуване е изключително важно за бъдещия живописец и гравьор. Художествената си подготовка получава в ателието на Михаел Волгемут. През 1490 г. за четири години предприема пътуване, отвело го навярно в Колмар, където се надява да срещне големия гравьор Мартин Шонгауер, и в Нидерландия. Там изучава изкуството на Ян ван Ейк и на Рогир ван дер Вайден. Въведен е в средите на хуманистите и създава предимно гравюри и рисунки. През 1493 г. рисува първия си Автопортрет, в който дава израз на съзнанието за своя талант.

През 1494 г. заминава за Италия и пребивава във Венеция. Съприкосновението с венецианската ренесансова живопис е истински извор за възраждането и обогатяването на художника. Връща се в Нюрнберг и на двайсет и пет годишна възраст отваря собствено ателие. Техническата вещина и силата на въображението му се проявяват особено във впечатляващата серия гравюри Апокалипсис.

През 1505 г. чумата покосява Нюрнберг и Дюрер отпътува отново за Венеция. Получава поръчка за Празникът на броениците (1506) — произведение, значимо със забележителното единство между цвета и яснотата на композицията.

След 1510 г. се посвещава най-вече на гравюрата — знак за ново духовно извисяване (Меланхолия). Печатаните му щампи се продават в цяла Европа и оказват влияние върху художниците от онази епоха.

В края на живота си пише трактати за живописта, ползвани от поколения творци. С гения и с невероятната отвореност на духа си Дюрер осъществява синтеза между езика на Италианския ренесанс и експресивния свят на късната (пламтящата) готика, към който принадлежи.