Бриджит Говиньон
Музей Лувър (40)

Галерия „Медичи“

Съпруга на Анри IV, Мария Медичи поема регентството на френското кралство след убийството на суверена през 1610 г. През 1621 г. тя възлага на фламандския художник Питер Паул Рубенс (неговата известност вече е надхвърлила пределите на родината му) да декорира две галерии в Люксембургския й дворец, посветени съответно на Анри IV и на нея самата. Творецът е приканен да се съсредоточи най-напред върху втората. Рубенс изпраща първите ескизи, а на 24 май 1623 г. пристига в Париж с девет платна, започнати в ателието му в Антверпен, които ще завърши на място. Ансамбълът от общо двайсет и четири творби (в голямата си част излезли изпод четката на художника) е готов през май 1625 г. Изобразени са различни епизоди от живота на Мария Медичи. Картините са пренесени в Лувъра и подредени в тази галерия, преустроена специално, за да ги приеме. В Люксембургския дворец светлината, падаща върху им, е струяла от прозорци помежду тях; в Лувъра осветлението е зенитно.

Питер Паул Рубенс, Раждането на Мария Медичи във Флоренция,1621–1625 г. Маслени бои върху платно, 3,94 х 2,95 м.

Боговете и богините са слезли от Олимп още в момента на раждането на кралицата и я съпътстват през целия й живот. Те прославят звездните мигове на владичеството й или я подкрепят в злощастието и сблъсъците, през които преминава. След идването си на бял свят във Флоренция на 26 април 1573 г. (картина II) тя се научава да чете в присъствието на бог Аполон, под бдящия поглед на трите грации (картина III). На 3 ноември 1600 г. Мария Медичи пристига в Марсилия. Франция я приветства (картина VI), преди да се отправи към Лион, където тържествено е ознаменувано бракосъчетанието й с Анри IV (картина VII). След раждането на Луи XIII на 27 септември 1601 (картина VIII) художникът пресъздава смъртта на Анри IV, регентството, поверено на кралицата (картина X), също и опиянението й от височайшето положение (картина XV), без да пропусне трудните часове по време на бягството от замъка в Блоа през 1619 г. (картина XVII).

Рубенс поставя цялото си въображение и дарба в услуга на владетелката и изгражда идеалния, триумфиращ образ на властващата жена, на нейната роля в историята, на величието й. Композициите — ту динамични, ту статични — притеглят и увличат погледа в едно движение, което сякаш няма никога да секне. Светлината в тези пищни, монументални платна изглежда нереална. Тя откроява размаха и завършеността на персонажите, красотата на голите тела, разточителството на червеното и златистото. Мощно дихание изпълва всяка от сцените и превръща ансамбъла в един от шедьоврите на изкуството на барока.